Топенето на арктическия лед удари нови рекорди

от Алехандро Фрагосо в Антропос · 02/03/2016 · 10:20

Със спада на температурите по време на зимния сезон в северното полукълбо арктическият океански лед постепенно се разраства, докато не започне да се топи отново през месец март. В последните няколко зими обаче този растеж става все по-бавен и по-ограничен. И тази година не прави изключение.

Последните доклади, базирани на данни от Националния информационен център за снежна и ледена покривка на САЩ (NSIDC), показват, че разпространението на океанския лед се намира на най-ниските нива, откакто е започнало неговото измерване преди повече от тридесет години.

„Прогнозирам, че нарастването на арктическия лед за месец февруари ще бъде рекордно ниско, както беше и през януари“, зави Джулиен Строев, старши изследовател в NSIDC. „Температурата на арктическия въздух е по-топла от нормалното … в близост до полюса, например, тя надвишава нормата с около 8 градуса по Целзий.“

Арктическият океански лед представлява замръзнала вода на океанската повърхност. В своя годишен цикъл той нараства и се топи, като по този начин осигурява необходимата за оцеляването на дивите животни и местните общности солидна основа през зимния сезон. Намаляването на океанския лед представлява огромен проблем за екологията на Арктика, която обхваща всичко от водораслите до прелетните птици и морските бозайници.

„Тюлените се нуждаят от лед, за да се възпроизвеждат. Мечките ловуват на леда. Те ловуват тюлени. Всички тези неща са много тясно свързани с площта на океанския лед“, заяви в интервю за ThinkProgress Реймънд Самброто, доцент в обсерваторията на университета Колумбия.

Отразявайки чрез своя албедо ефект прекомерната слънчева светлина обратно в космоса, океанският лед също така спомага за запазването на умерения климат на планетата. Топенето на океанския лед създава огромни водни простори, благодарение на което Земята абсорбира по-голяма част от слънчевата енергия. Това довежда до затоплянето на океана, на географския регион, както и до топенето на вечната замръзналост, която задържа опасниte парникови газове.

Всички източници категорично свидетелстват, че нарастването на леда тази зима е много слабо. Това е пряка последица от факта, че 2015 г. беше най-горещата регистрирана година на Земята. През януари 2016 г. температурите на Арктика бяха с около 7.5 градуса по Целзий по-високи от техните средни стойности, което доведе до рекордно ниско нарастване на ледената покривка за месеца. В резултат от невероятната топлина в региона океанската ледена повърхност беше с над един милион квадратни километра по-малка от нейните средни нива за месеца от предишните години.

В началото на февруари нарастването на океанския лед попадна в застой за около две седмици. Това подбуди загриженост у учените, които решиха, че за втора поредна година ледът е достигнал своята максимална площ няколко седмици по-рано от обичайното. „Започнахме да си мислим, че на 9-ти февруари наблюдаваме връхната точка“, разказа Строев. През последните няколко дни и особено през уикенда обаче ледената покривка започна да нараства и достигна площ от 14 336 000 квадратни километра – което все още е най-ниската стойност, измервана от 2006 г. насам.

Все още е рано да се каже дали последните резултати показват максималния растеж за сезона, тъй като океанският лед обикновено продължава да нараства и в началото на март. Въпреки това изследователите посочват, че по всяка вероятност високите температурни аномалии ще се запазят.

„Не очаквам да се образува някакво значително количество лед“, заяви Строев, която добави, че „промените, които наблюдаваме, са в съответствие с нашите разбирания за случващото се с климата ни.“

Тъй като според изследователите намаляването на океанския лед – което поставя под риск човека и планетата – се случва от няколко десетилетия, изглежда вероятно роля в това да играе глобалното затопляне. „Има дългосрочна тенденция в намаляването на зимния океански лед“, заяви Ронг Занг, океанограф в лаборатория на Националното управление на океанските и атмосферни изследвания на САЩ. „Рекордно ниските стойности, измерени през тази зима, не са единичен случай, а проявление на една дългосрочна тенденция.“

Джулиен Строев изказа хипотезата, че ураганът „Джонас“, който удари източното крайбрежие на САЩ през януари, също е допринесъл за тазгодишните проблеми с океанския лед. Информацията за предстоящия доклад все още се проучва, но според Строев бурята е докарала в Арктика – и особено в Карско и Баренцово море – топъл влажен въздух. „Това може би е било достатъчно от една страна да предотврати образуването на нов лед, а от друга да ограничи разпространението на ледената покривка по-далеч от полюса.“

Същевременно с това се счита, че необикновено силните урагани като Джонас нарастват с ускоряването на климатичните промени, настъпващи в резултат от човешката дейност. В свое интервю от миналия месец Майкъл Ман, директор на научен център в университета на Пенсилвания, заяви: „Съществуват рецензирани изследвания, според които промяната в климата ще предизвиква все повече подобни урагани по същата причина, поради която наблюдавахме и „Джонас“ – необичайно високата температура на повърхността на Атлантическия океан.“

Ако тези предсказания се сбъднат, това, което някои учени наричат „аномалия“ в растежа на океанския лед, скоро ще се превърне в норма. В Арктика затопляне се наблюдава във всички сезони, а най-големите загуби на лед настъпват през лятото.

Превод: Memoria de futuro

Източник: Climate Progress