Китай е мечтата на инженера. Никоя друга страна никога не е предоставяла на проектанти, строителни инженери и архитекти толкова празни платна за създаването на шедьоври. В повечето други страни на архитектите се правят поръчки за изграждане на самостоятелна сграда, на част от нея, а в най-добрия случай – на цял квартал. В Китай те имат свободата да проектират цели градове, селища и огромни нови райони. В този смисъл Китай има сериозно предимство – както желанието, така и възможността и средствата за изграждане на изцяло нови градски пространства. Трудностите, като например изселването на десетки хиляди хора, разрушаването на цели квартали и села и разчистване на райони, са нещо обичайно за китайската урбанизационна машина. Това дава възможност да се създадат изцяло нови жилищни пространства с единен микродизайн, което при други обстоятелства би било просто неосъществимо.

Китайските общини също се стремят към монументалност и често са склонни да приемат експериментални и концептуално новаторски проекти, които не са приемани никъде преди това. Макар и китайският експериментален урбанизъм да е хвърляне на прах в очите, както може да се окаже, той се основава на желанието да се докаже, че съществуващите градски проекти в страната просто не отговарят на изискванията на XXI век. Повечето китайски градове по своята същност са редици от еднакви паралелепипеди, на височина от пет до тридесет етажа, в цвят – от матово-бели до сиви, което съвпада с гамата на задимените небеса над тях.

Такива места са пренаселени, задъхват се от трафика и хаоса, причинен от правилата за движение, които се прилагат толкова рядко, че може да се каже, че липсват изобщо. Колите са паркирани по тротоарите, принуждавайки хората да ходят по пътното платно; носят се рояци от електровелосипеди, които се блъскат един в друг, в автомобили и пешеходци; от всички магазини се носи ревът на мощни звукови системи, бълващи досадни рекламни джингли, които се чуват чак в съседните квартали. Струва ти се, че тук всеки пречи на всеки, въздухът е болен, а непрестанният грохот дрънчи в главата ти, превръщайки се в непрестанен бял шум.

Освен това, днешните китайски градове са поразително неразличими един от друг. Оказвайки се в Гуйян или в Нанин, в престроените райони на Шанхай или Шънян – виждате едни и същи здания, построени по един и същи начин, в които се помещават едни и същи банки, вериги магазини и ресторанти. Никаква разлика няма дори в уличните и пътните знаци: улиците в различните градове носят едни и същи имена. Бившият министър на строителството Цю Баосин правилно е отбелязал, че урбанизацията в Китай – „това са хиляди градове, изглеждащи еднакво“.

Градският монолит, обхващащ цял Китай, е пряка последица от събитията от най-новата история на страната. Когато комунистите идват на власт през 1949 г., страната е разорена. За половин век се случват бърз упадък и изчезването на династията Цин, разделението на страната между военоначалниците, опитите на националистите да вземат властта, японската инвазия и окупация, гражданската война, която съсипва страната. Мао, в действителност, получава правото да издигне отново Китай от руините. Комунистите постигат това чрез използването на възможно най-целесъобразните и евтини средства: те взимат „на въоръжение” съветската система за строителство и започват да изграждат своите градове отдолу до горе така, че да са полезни и практични. Прилагали се принципите на масовото производство – за създаването на градовете буквално бил отлят калъп, който след това се прилагал в цялата страна. Градовете са строени с широки булеварди, сградите били просто бетонни кутии, а работниците заселвали в небрежно построени общежития.

Този процес на презастрояване на Китай е управляван в голямата си част от правителството, затова и подходът към градското проектиране – и като пряко следствие към социалното планиране – е бил безличен. Затова и в тези проекти никой не обръщал внимание на красотата, радостта и общностните връзки – те са пренебрегвани в полза на абсолютния прагматизъм. Градовете се превърнали просто в производствени и управленски центрове, в някакви възли, където работници произвеждат стоки, а бюрокрацията не позволява да спре колелото на държавното управление. Заради колапса на страната по това време градовете е трябвало да се възстановят бързо и евтино. На тази цел съответствал и стандартният градски проект, състоящ се от типови сгради, които можело да се изградят от стандартни материали.

Сегашният модел на урбанизация не е устойчив

От Гуанджоу до Пекин, от Шанхай до Ченду – навсякъде съществува един и същ сериозен проблем: плътността на трафика. Бързорастящият брой на личните автомобили по улиците на Китай е причина за задръстванията по основните трасета на страната и по градските булеварди, които сега изглеждат по-скоро като бавно пълзящи ледници, а не като бързи и ефективни артерии за съвременния транспорт. Уличните задръствания продължават с дни. Подобно явление е нещо нечувано – тапа в близост до Пекин достигна дължина 100 километра и не можа да се отпуши 12 дни! Прибавете към това печално известното качество на въздуха, отчасти причинено от автомобилните газове, и ще добиете представа за мащабите на транспортната криза в Китай.

Проектирането на нови градове с цел облекчаване на задръстванията предизвика сблъсъка на две противоположни стратегии. За решаване на проблема с транспорта в момента се тестват т.нар. вертикални градове с висока плътност, кондензиращи градската среда в по-малки райони с помощта на високоетажно строителство (което теоретично би трябвало да намали нуждата от използване на автомобили).

Субурбанизацията пък предвижда разселване на населението така, че да се избегне пренаселеността. Вертикалните градове често се цитират като пример за екологични проекти, но в страна като Китай, преживяваща бум на средната и висшата класа, градовете с висока плътност на населението означават и висока плътност на автомобилите. Китайските граждани пътуват с кола не само заради удобството, но и за да подчертаят своя статус: мнозина предпочитат да седят с часове в задръствания в собствената си кола, вместо да ползват метрото или автобуса, като някакви плебеи. Ето защо проекти, подобни на предлагания в град Чанша – „Sky City-1″, където 100 хиляди жители ще се натъпчат в една гигантска сграда, често се разглеждат като бъдещето на екологичното градско проектиране, но в настоящия контекст това означава, че трябва да се отчитат и десетките хиляди лични превозни средства. Урбанистите-оптимисти уверяват, че на жителите на небесните градове автомобили няма да им бъдат нужни, но както и преди, не е ясно как такава промяна ще бъде имплантирана в културната парадигма.

Що се отнася до субурбанизацията (разселването на жители в огромни територии) тя наистина ще намали гъстотата на населението, но се увеличава зависимостта от автомобилите и нуждата от по-големи площи, инфраструктура и ресурси. В самото начало на движението за новите градове в Китай, за ключ към облекчаването на кризата с пренаселеността се смяташе развитието на предградията и някои общини си поставиха за цел да разпределят населението така, както пекарят разточва парче тесто. Градове като Шанхай инвестираха огромни средства в изграждането на нови градове-сателити и градски центрове по периферията на градското ядро. Всичко изглеждаше така, все едно Китай се опитва да субурбанизира 1 милиард души по същия начин, както САЩ – 160 милиона през 50-те години. Въпреки това, както често се случва с най-практичните планове, всичко се оказа много по-просто. В тази инициативата капанът се оказа средната и висша класа – тези хора, които притежават автомобилите, не пожелаха да се субурбанизират. Друг показател за социалния статус в Китай е първокласният адрес. А това означава – в центъра на града. Затова и много малко от хората, закупили имоти в новите крайградски райони, се преместиха в тях. С други думи, движението за субурбанизация на Шанхай създаде единствено мрежа от градове-призраци.

Планираният град

С изключение на няколко експериментални проекта, типичният нов град в Китай при поглед отвисоко прилича на електронна таблица. Това е огромен правоъгълник, изпълнен с множество по-малки правоъгълници, акуратно разположени в хоризонтални и вертикални редове. В Китай обичайно градските проектанти слагат в основата на плановете обширни градски райони с правоъгълни квартали, без да се замислят много за особеностите на местната околна среда и особената роля на улиците в градската структура. Получаващите се в резултат от това широки и дълги магистрали, разделени в множество отделни ленти за автомобили, велосипедисти и пешеходци, създават „реки от асфалт“, които е много трудно (а понякога и забранено) да преминеш пеша.

Тези суперквартали, в които можеш да изминеш километър и половина до следващото кръстовище по улици, широки до 200 метра, като че ли разсичат градската зона на еднакви сектори. Едната страна на улицата е отрязана от другата, а огромното пространство между тях създава атмосфера на изолация. Пропорциите на такива места са крайно големи, което отвращава от ходенето пеша и убива живота на улицата. „Ширината и плътността на улиците, разположението на сградите, участъците и тротоари и решението на други ключови елементи от градските системи – всичко това създава тенденция за отказ от ходенето пеша като удобен начин за придвижване, което възпрепятства усилията за намаляване на общите въглеродни емисии в атмосферата“, се казва в доклад на Световната банка, озаглавен „Устойчивото нисковъглеродно градско планиране в Китай“.

Тенденцията към суперквартали има социални последици. Като създават все повече и повече суперквартали и гигантски молове, те унищожават цял слой от традиционното си „ходещо” общество. Поразителен е контрастът между откритото общуване, каквото има в традиционния китайски квартал и това в жилищния небостъргач. „Ние отиваме в апартаментите си, за да се скрием”, ми каза веднъж една млада жена от Тайджоу.

Градовете на бъдещето

Знаете ли коя страна би могла да оглави движението за „зелена“ урбанизация? Китай. Парадоксът е, че страната има изключително лоша репутация в опазването на околната среда, но именно затова Китай толкова отчаяно се е вкопчил в алтернативите. Хората разбират, че околната среда е под заплаха, че въздухът, който дишат, застрашава живота им, а водата, която пият, е отровна. И много от тях, които са способни на това, са готови да платят за други варианти. Заради това търсенето на „зелени“ строителни модели е показател за осъзнаването не само на екологичния проблем, но и на ползите.

Заедно с изграждането на множество типични предградия, Китай се опита да направи и точно обратното – да изгради такива градове, където автомобилът няма да е нужен никому. Под Чънду, провинция Съчуан, разчистиха участък земя за изграждането на самоподдържащ се екологичен град, ориентиран към минимално въздействие върху околната среда, зелени форми на енергия, производството на минимално количество отпадъци, а системата на обществения транспорт и градската мрежа са разработени така, че личният автомобил да остане в миналото.

Тянфу

Проектът за новият град, наречен Тянфу и разчетен за 80 хиляди жители, се осъществява от компанията Beijing Vantone Real Estate в партньорство с общинското ръководство на Чънду. Всички екологични услуги и съоръжения ще се намират в град-сателит на площ 1,3 квадратни километра, далеч от градското ядро. Половината улици ще бъдат само за пешеходци, а най-далечното разстояние между две точки ще може да се вземе в рамките на кратка 15-минутна разходка. При нужда от транспорт по основните маршрути ще се движат електрически совалки.

Около 60% от градското пространство е запазено за селско стопанство и открити зелени площи, включвайки и буферна зона от 480 акра, която ще предпазва Тянфу от разрастването на съседни градове, които могат да се приближат към него. Що се отнася до енергията, проектантите от Adrian Smith + Gordon Gill Architecture вече са изключили слънчевата от плана, тъй като замърсяването на въздуха в Чънду не позволява получаването на достатъчно слънчева светлина. Затова големите сгради ще бъдат оборудвани с вятърни турбини. Тянфу трябва да бъде завършен до 2020 г.

Дуплитектура и търсене на характера

През цялата си история китайците са абсорбирали чужди културни традиции, технологии, системи от вярвания и дори нашественици, превръщайки всичко това в нещо свое, китайско. В този смисъл и модерната епоха не е различна. От началото на 2000 г. класическата западна архитектура стана изключително популярна в Китай. Изведнъж в цялата страна започнаха да се появяват градове от европейски тип. Имитацията на грандиозната западна архитектура стана толкова често срещана, че вече може да се разглежда като нов стил в китайската архитектура. По оценка на най-голямата строителна компания в Китай – Vanke, две трети от сградите в страната се строят в западен стил.

„Британският” квартал в Шанхай

Китайците са приели традиционните архитектурни стилове, адаптирали са ги към съвременната епоха, присвоили са ги и ги подхранват със своя монументалистки вкус. Такова подражателство може да изглежда като жалък опит да се ласкаят народите на тези страни, чиято архитектура се копира тук, но идеята не е такава. С изграждането на копия на великите архитектурни постижения на други култури китайците са се занимавали още от времената на династия Цин (221-206 г. пр.н.е.). Да вземеш всичко велико от другите, минали и настоящи, и да го копираш, е все едно да кажеш: „Като се замислиш, те не са толкова велики”. А може би по-точното е: „Ние не сме по- зле от тях“.

Както пресъздаването на шедьоврите на враговете на Китай от владетелите на Империята в името на възхвалата на нейната сила, така и днешните копия съобщават на целия свят и на собственото население – Китай е толкова мощен, че, образно казано, е в състояние да възстанови вселената и да си „присвои“ тези паметници, които Западът особено цени. Китайската дуплитектура недвусмислено съобщава на целия свят: каквото и да сте постигнали, ние също го можем, но го правим по-мащабно и по-бързо. (на снимката – Китайската Флоренция)

Китай е страна в търсене на себе си, на характера си. Никъде това не се проявява така остро, както в архитектурата на новите градове. Архитекти, инженери и градски разработчици из цялата страна превръщат градските пейзажи в сюрреалистични места, издигат монументални творби в различни стилове – Изток, Запад, минало и бъдеще.Този архитектурен миш-маш от копиране, иновации и експеримент показва, че нацията в своето развитие преминава през юношеството. „Преди в Китай беше популярно да се имитират по-развитите страни. Свикнали сме да мислим, че всичко чуждо е добро. Сега вече не искаме да подражаваме, копирането е лошо нещо”, ми каза жител на „Китайския Амстердам” – Гаоцяо. Изглежда, че Китай сега търси своя облик.

Гаоцяо, провинция Шанхай, наричан „Китайският Амстердам”

Очевидно заради недоволството от факта, че цялото очарование на Ню Йорк достига само до неговите жители, група от строителни предприемачи и правителствени чиновници предприе най-мащабния и амбициозен опит за пиратстване в човешката история: построяването на финансовия район Манхатън, само че…в Тиендзин.

Граници в географията, културата и историята за изгряващата суперсила няма, тя заимства архитектурни проекти и градоустройствени планове от целия свят така, все едно се разхожда из мола и оглежда витрините. Когато строителството бъде завършено, Юджиапу ще бъде по-голям от Манхатън.

Макар и да говоря за Юджиапу като за манхатъноподобен финансов район, той не е точно копие. Някои от сградите там са клонирани и общата тема явно е манхатънска, но планът и детайлите на разработката се различават. В средата на своето творение китайците са добавили зелено пространство, наподобяващоСентръл парк, докато финансовият район Манхатън в действителност е една голяма плетеница от небостъргачи. Други оригинални характеристики на Юджиапу са: градски парк на остров във формата на кит, подземна галерия със скъпи магазини и първата в Китай подземна жп гара на три нива, откъдето влакове-стрели ще превозват пътници не само в Пекин, но и в Тиендзин – най-близкият бързорастящ град с население от близо 11 милиона души.

Юджиапу

Халщат

Спуснах се по склона и завих, казах „здравей” на пазача,облечен във военна униформа по немски образец, след което отидох до скалата, под която се простираше Халщат. В центъра на това изящно, малко европейско градче се издигаше църковна камбанария, а самият град се намираше на брега на изкуствено езеро, вписано в контура на изкуствения хълм.

В действителност, тук всичко е изкуствено – от пейзажа и сградите до хората. Не бях в Халщат, Австрия, а в Халщат, Китай , в модел с мащаб 1: 1 на обект от списъка наЮНЕСКО за световно културно наследство, разположен в провинция Гуандун. Китайците са известни със своята способност да произвеждат фалшиви чанти, дрехи, електроника, часовници и като цяло всички останало, но тук пред нас е цял фалшив град, коeто ясно показва склонността на тази страна да копира на съвършено ново ниво. Улица по улица, тухла по тухла, детайл по детайл, фасада по фасада – те са изградили почти точно копие на цяло историческо градче. Старите европейски селища може и да не са защитени от закона за авторското право, но Китай ни демонстрира, че те могат да бъдат копирани. Казано по-просто, никой не е правил това преди. Никога преди в човешката история една страна е построявала пълномащабен модел на място от друга страна.

Халщат, Китай, е баща на всички фалшификати. Точно както копират дизайна на ръчна чанта или на модна дреха, изучавайки снимките в списания и каталози, отбор от китайски урбанисти отиде в Халщат, физически измери и фотографира всички пропорции и детайли на града и след това състави план. Всичко това е направено тайно. Австрия не е имала представа какво става, докато от прахта на Гуандун не започна да се издига Халщат-втори. В действителност, копираното градче беше разкрито едва през 2011 г., когато някой си случайно забравил комплект чертежи в австрийски хотел.

Китайският Халщат е създаден с инвестиция от почти 1 милиард долара. Градчето-репродукция има за цел да се превърне в шамандура, която да привлича богати хора от други райони на делтата на Перлената река, за да си купуват от широкия асортимент от продаващи се там села. Гледайки снимки на австрийския и на китайския Халщат, сложени една до друга, виждате, че техните размери, очертания, цветове, дори по фасадите, са почти идентични. Тези проекти представляват ново явление в Китай: призрачните градове от западен тип са перфектна маркетингова уловка на китайския пазар за спекулации с недвижими имоти.

Скитайки по улиците на китайския Халщат, не можех да спра да мисля, че за това място е предопределена същата съдба като на много други китайски „западни“ градове: то е изградено, за да изгние. До неотдавна австрийският Халщат дори не е съществувал в съзнанието на китайците. През 2005 г., според официалната статистика, градът е бил посетен от 50 туристи от Китай. От тогава обаче за китайците това място придоби наистина митичен статус. Интересът към Европа и към стария европейски стил нарасна и Халщат – със своя планински пейзаж, свеж въздух, богата природа, строги закони за опазване на околната среда и екологичен живот на населението, се превърна в метафора на противоположността на Китай. В тази алпийска област се стекоха тълпи от китайски туристи. Халщат в Гуандун е опит да се осребри цялата тази романтика. А също и опит да се предостави убежище от самия Китай в рамките на територията на страната. Това е реакция на пренаселяването и замърсяването на големите градове, които китайците построиха за себе си, бягство от кошмара, създаден от собствените им ръце.

В Китай расте търсенето на съвместими с природата, зелени, незамърсени и по-подходящи за здравословен начин на живот пространства. Именно това се предполага, че предлагат „западните” градове. Иронията е, че продаваното по такъв начин бягство не е много по-различно от същата тази урбанизация, макар и облечено в друг костюм. Разпитах някои от живеещите там какво мислят за копираните проекти. Един студент от колежа ме погледна озадачен, а след това каза: „Когато станат два, в тях вече няма нищо специално „. Портретен фотограф, работещ наблизо, го каза направо: „Фалшификация”, каза той смело, правейки гримаса. „Там няма хора, няма култура. Лъжа, това е всичко. „

Превод: Цеца Христова / Memoria de futuro

   АКО МЕМОРИЯ Е ПОЛЕЗНА ЗА ВАС, ПОДКРЕПЕТЕ НИ ТУК

 Или станете наши приятели във ФЕЙСБУК