След като подкрепената от Саудитска Арабия опозиция най-накрая се подчини на искането на Държавния департамент на САЩ да участва в преговорите, Третата женевска конференция за мир в Сирия бе официално открита вчера. Още през месец декември Вашингтон и Москва приеха Резолюция 2254 с надеждата за бързо постигане на мирно споразумение. Според Тиери Мейсън, обаче, сега САЩ са убедени, че избраните от Рияд лидери са неспособни да управляват държава.
Насрочените от Съвета за сигурност на ООН преговори за прекратяване на войната в Сирия започнаха в Женева на 1-ви февруари, след едноседмично закъснение. Противно на надеждите на неоконсервативните и либералните хиени в началото на войната, тази среща не се свиква, за да потвърди капитулацията на Сирийската арабска република и да я замени с доминиран от Мюсюлманското братство „временен надзорен орган“, а за да постигне прекратяване на огъня и по-нататъшното съставяне на нова конституция, съчетана с отворени за всички демократични избори.
Дискредитираната Организация на обединените нации
На първо място, самият принцип мирните преговори да бъдат извършвани под патронажа на ООН бе поставен под въпрос, след като бе разкрита информация за тайната роля – продължаваща от 2005 г. насам – на заместник-генералния секретар на ООН Джефри Фелтман (на снимката) и неговия експерт, германския академик Фолкер Пъртс. Изглежда ООН не е безпристрастна организация; дори напротив – тя има участие в конфликта. Именно ООН организира ръководената от Детлев Мелискомисия, както и Специалния трибунал за Ливан, чиято цел бе да осъди президентите Емил Лахуд и Башар Асад за убийството на бившия министър-председател на Ливан Рафик Харири. Именно ООН плати на фалшиви свидетели и създаде трибунал без одобрението на ливанското управление, а в последствие отказа да направи своя доклад по убийството публично достояние. През юли 2012 г. отново ООН състави плана Фелтман-Пъртс за тоталната и безусловна капитулация на Сирийската арабска република, след което забави преговорите с надеждата да осигури достатъчно време за победата на джихадистите.
Фактът, че Русия и САЩ предпочетоха да не разкрият плана Фелтман-Пъртс (и същевременно не успяха да спрат войнствените действия на генералния секретар на ООН), от една страна спаси ООН от сериозна криза, но от друга стана причина организацията да загуби всякакво доверие, поне в случая със Сирия.
Опонентите на Сирийската арабска република са наясно, че в този случай организаторите от ООН са безполезни съюзници, тъй като се огъват под натиска на САЩ и Русия.И обратно, сирийската делегация ще запази възможността да се откаже от едно споразумение, което би могло да бъде основано на предишни тайни действия на ООН.
Затова Третата женевска конференция за мир в Сирия прилича повече на споразумение между САЩ и Русия, отколкото на инициатива на ООН.
На 18 декември 2015 г. Съветът за сигурност на ООН одобри резолюция за мир в Сирия и реши, че преговорите между сирийското правителство и опозицията трябва да започнат през януари
Новите опозиционни лидери се маргинализираха сами
На второ място САЩ, които досега искаха да унищожат сирийското правителство (или поне да го принудят да отстъпи), вече нямат интерес това да се случи. Още преди година корпорацията РАНД направи анализ, според който всяко едно друго правителство в Сирия би било по-неудобно и за Москва, и за Вашингтон.
В началото на войната опозицията беше представлявана от интелектуалци, които ООН бе подкупила предишните години, и от Мюсюлманското братство, което работи за Лангли поне от 1953 г. насам. Нещата вече не стоят така. Интелектуалците, които притежаваха способността да управляват, бяха принудени да отстъпят своето място на военачалници, издигнати и финансирани от Саудитска Арабия. Тъй като Саудитското кралство представлява един племенен режим, в който значение имат единствено племенните връзки от типа сюзерен-васал, то избра своите военачалници на етническа и племенна основа. В рамките на няколко години дори тези, които произхождат от градски семейства, се върнаха към племенния модел на поведение. По този начин в момента те не представляват никого, освен номадите от саудитско-сирийската пустиня. Мюсюлманското братство, пък, не успя да задържи властта в Тунис и Египет и съответно в очите на Вашингтон се оказа неспособно да управлява държава.
На 22 август 2015 г. Съдът в Египет постанови доживотен затвор за лидера на „Мюсюлмански братя“ Мохамед Бади. Той и негови сподвижници бяха признати за виновни нападение срещу полицейско управление, извършено през 2013 г. в Порт Саид.
Номинираният от Саудитска Арабия президент и говорител на Комитета по преговорите в Женева, избран измежду бившите баасистки министри, не успя да маскира достатъчно добре присъствието на племенни военачалници.
Това, между другото, е един от уроците на тази война – неестественият съюз на западните сили и саудитците се оказа задънена улица. Това, което се толерира в Саудитска Арабия, не се толерира в другите държави. Сега уахабизмът създава проблеми в самата Европа, а засилването на племенността в Близкия Изток би се оказало катастрофа за всички, тъй като това де факто би означавало едно „сомализиране“ на региона. Целта на Обама вече не е това, тъй като съвременните държави и племенните общества са две напълно несъвместими неща.
Може ли Дамаск да постигне примирие без третата женевска конференция?
На трето място, Сирийската арабска република, която бе принудена да участва в преговорите през 2012 г., за да оцелее, вече не е подложена на такъв натиск. С изключение на североизточните части на страната, сирийската армия си възвръща всички загубени територии. Единствената причина, поради която сирийската власт присъства в Женева, е нейното убеждение за нуждата от примирие с десетте процента от населението на Сирия, които подкрепят Мюсюлманското братство.
Сирийската армия и съюзнически милиции, подпомагани от интензивни въздушни удари на руските ВВС, напредват при мащабна офанзива, която може да прекъсне снабдителните линии на бунтовниците от Турция до Алепо. (информация от 2 февруари 2016 г.)
Имайки предвид отсъствието на опозиционната делегация през миналата седмица, Дамаск започна да обмисля алтернативни подходи. Сирийското правителство не се нуждае от присъствието на Велики сили, за да сключи мирни споразумения на местно ниво, и вероятно би се справило със задачата, ако опозицията се откаже от плана си да „свали режима“.
В заключение, преговорите в Женева могат да доведат единствено до интегрирането на опозиционните фракции в правителство на националното единство. Като вземем предвид кои са спонсорите на опозицията (Саудитска Арабия, Турция, Катар), обаче, това изглежда невъзможно. С оглед на сегашната ситуация, тези дискусии не биха могли да доведат до никакъв действителен резултат.
Превод: Момчил Вачев / Memoria de futuro
Източник: voltairenet.org
Оставяне на коментар