Писмо до всеки един от нас

„Отделянето от инстинктивната природа
неминуемо води цивилизационния човек до конфликт
между съзнание и несъзнавано, дух и природа, знание и вяра,
с други думи: до разцепление на същността му,
което става патологично в момента,
в който съзнанието не може повече да пренебрегва
или да потиска инстинктивната природа.

… Трябва да се надяваме да срещнем разбиращи хора
и хора с добра воля,
затова не бива да се уморяваме отново и отново
да обличаме в думи нужните мисли и прозрения.
Нека накрая да се разпространи и истината,
не само популярната лъжа.“

Карл Густав Юнг

…Но понякога тишината е по-силна от думите. И Словото замлъква, сгушено в самотата на Духа. И нищо не трепва в теб, а въздухът наоколо е твърд и сякаш може да се среже с нож.

Познаваш този миг, нали? Песента на душата заглъхва, а гласът й онемява. И ти си Там и сам, в онази точка, в която миналото и бъдещето дирят брод през настоящето, търсят своята свещена среща, а тя все не се случва. Не се случва. Защото настоящето не може да узрее, не може да роди плод. Не е готово нито за своето минало, нито за своето бъдеще.

Тогава соковете на Дървото се събират в корените, за да се запазят последните капки за идващата Нощ.

Знаеш ли, нощта също може да бъде красива. Дори когато е тъмна като рог. Дори когато е безмълвна като пустиня. Дори когато Луната е ослепяла в прозореца на душата ти.

Повярвай ми, нищо не е изгубено, докато не е изгубено всичко. Това не го измислих аз. Открих го наскоро и го прегърнах като най-дълбокото прозрение за този миг, в който сме сега с теб. И с всички около нас.

Понякога дълбокото се оказва пред нас без да сме го прозрели. И няма как да се заобиколи. Няма как. Единственият брод е вътре в теб самия. Трябва само да поемеш дълбоко въздух и да скочиш с ясен поглед в бездната. Сега летя натам заедно с теб и цялата ми същност се чувства по-истинска и по-цяла, отколкото съм мислила, че може да бъде. Нали знаеш – най-истинското е невидимо за очите. Най-истинската красота може да се види само с душата. А очите допълват нейния празник, когато истината се сгуши в теб и те прегърне.

Тогава сърцето ти ще се усмихне. И измъчените, слепи души ще прогледнат.

Близо си. И няма значение точно кога ще се случи това. Ще разберем от историята.

Виждам те – знаеш, че не е нужно да се взираш дълго нито в бездната, нито във върха. Разбрал си, че онова, което е Горе, е същото като онова, което е Долу, за да се осъществят чудесата на едно-единствено Нещо. Вгледай се в крачката пред себе си. Не повече. И после пак. И пак. Стъпка по стъпка. Плавно и леко. Kaто лист над реката. Целта е в теб и пред теб. Знаеш – първо трябва да разделиш земята от огъня, тънкото от дебелото – много нежно и с голямо разбиране. Знаеш, че то се издига от Земята към Небето и се връща отново към земята, и приема силата на горните неща и силата на долните неща. Знаеш и това, че само така ще имаш красотата на целия свят и всяко неразбиране ще отстъпи пред тебе. Че това единствено Нещо е най-силната сила от всички сили, защото то може да преодолее всяка неяснота и да проникне във всяка твърдост.

Знаеш, че така е създаден светът.

Краят докосва началото. Омега достига Алфа. Там ще си спомниш… Пред портите на безшумната памет. Истинско означава без лъжа, със сигурност и най-искрено.

Затвори очи. И ще я видиш –

нашата България.

   АКО МЕМОРИЯ Е ПОЛЕЗНА ЗА ВАС, ПОДКРЕПЕТЕ НИ ТУК

 Или станете наши приятели във ФЕЙСБУК