На 1-ви януари 2002 г. – денят, в който еврото влезе в обръщение – изложих следната песимистична прогноза в статията си „Кажете сбогом на континента-майка”:
„Тази европейска супердържава няма да устои, а ще се разпадне на бариерния риф на национализма. Когато настъпят тежки времена, патриотите ще вземат обратно в свои ръце националните си съдби от брюкселските бюрократи, които никой никога няма да дари с любов и лоялност.”
Статията описа това, което вече се случваше:
„Европа умира. Освен Албания, в цяла Европа няма нито една държава с ниво на раждаемост, достатъчно голямо да поддържа населението си живо. В седемнадесет европейски държави вече има повече погребения отколкото раждания, повече ковчези отколкото люлки.”
„От 2000г. до 2050 г. между три и четири милиарда човека ще се родят в Азия, Африка и Латинска Америка, а Европа ще намалее с бройка, равняваща се на днешното население на Белгия, Холандия, Дания, Норвегия, Швеция и Германия.”
„До 2050 г. средната възраст в Европа ще бъде 50 г. – с девет години по-голяма от тази на най-старото население на Земята днес, това на Япония. Един на десет европейци ще бъде на над осемдесетгодишна възраст. И кой ще се грижи за тези десетки милиони възрастни, преди да отидат в старчески дом?”
„Имигрантите са отговорът. Всяка година стотици хиляди имигранти от Близкия Изток и Африка идват в Европа и променят облика на Стария континент. Точно както Европа някога колонизира Азия, Африка и Близкия Изток, така някога покорените народи сега колонизират своите бивши колонизатори. И докато християнските църкви в Европа се изпразват, джамиите се пълнят.”
„Докато големите нации като Франция, Германия, Италия и Испания се задъхват от усилието да крепят своите независимост, суверенитет и свобода, някои народи се опитват да се възродят. В Шотландия, Уелс, Ълстър, Корсика, Баската автономна област и Северна Италия има отцепнически движения, не много по-различни от тези, които разделиха Чехословакия, Югославия и Съветския Съюз в 24 независими държави.”
Това, което беше предвидено преди четиринадесет години, е на път да се случи.
През 2015 г. имигрантите от Близкия и Средния Изток в Германия надхвърлиха милион. Това наводнение едва ли ще бъде спряно от подкупите, които ЕС дава на Турция, за да препречва пътя на мигрантите към гръцките острови, Балканите и Централна Европа.
Прогнозата ми, че европейските патриоти „ще вземат обратно в свои ръце националните си съдби” изглежда още по-вероятна днес.
Министър-председателят Дейвид Камерън, който почти загуби референдума за отцепването на Шотландия от Великобритания, се надява, че възвръщането на британския суверенитет от ЕС ще е достатъчно удовлетворяващо за неговите сънародници, на които той обеща референдум.
Националният Фронт на Марин Льо Пен спечели първия тур на тазгодишните избори във Франция. Много европейци вярват, че тя ще стигне до последния тур на предстоящите през 2017 г. президентски избори.
В измъчвания от множество кризи Европейски съюз анти-имиграционните десни партии постигат голям напредък почти навсякъде.
Отворените граници на Европа улесняват не само свободния пазар, но и свободното преминаване на терористи.
Масовата имиграция в Европейския съюз накара някои от страните-членки да разположат пропусквателни пунктове и да затворят границите си. Шенгенското споразумение за свободно движение на хора и стоки бива пренебрегвано или открито нарушавано.
Икономическият и културният сблъсък между богата Северна Европа и не дотам богатия Юг – Гърция, Италия, Испания, Португалия – се задълбочава.
Северна Европа се задъхва да спасява отново и отново изпадналия в криза Юг, който от своя страна се ядосва на постоянните й искания за по-строг режим на икономии.
От друга страна има и значително нарастване на националистическите настроения в Шотландия, Каталуния, Фландрия и Венето. Хората там искат да се откъснат от далечните столици, които вече не ги представляват, и да възобновят връзката си със своите езици, традиции и култура, които осмислят живота им много повече, отколкото идеологията икономика-над-всичко на госпожа Ангела Меркел.
Освен това, имигрантите в Европа, предимно мюсюлмани от Трвтия свят, не се интегрират, както се интегрираха европейските имигранти в Америка преди век.
Анклавите от азиатци във Великобритания, африканци и араби в Париж и турци в Берлин изглежда са британски, френски и немски само по име. Някои от техните деца днес се вслушват в призива за джихад срещу кръстоносците, нахлули в мюсюлманските земи.
Изглежда, че процесът към дълбока европейска интеграция е попаднал в застой, а междувременно Европа се разпада по идеологически, национални, етнически и исторически линии.
Ако тези тенденции продължат, а изглежда те се задълбочиха през 2015 г., идеята за Обединени Европейски Народи ще умре напълно, а с нея и Европейският съюз.
Това повдига въпроса за най-успешния в икономическо и политическо отношение съюз в историята – този на САЩ.
Как едни все по-мултикултурни, мултиетнически, многорасови и многоезични Съединени Щати ще избегнат съдбата, към която Европа изглежда се е запътила, при положение, че през 2042 г. там няма да има обособено расово или етническо мнозинство?
Изчезват ли политическите и расовите ни разделения, или те също се задълбочават?
Превод: Момчил Вачев / Memoria de futuro
Източник: Katehon
„Освен това, имигрантите в Европа, предимно мюсюлмани от Трвтия свят, не се интегрират, както се интегрираха европейските имигранти в Америка преди век“.
Ама точно така ще се интегрират. Европейците (колкото останат) ще бъдат натикани в резервати и ще имат право да излизат от тях само с фередже.