Няма как истината да бъде свалена

hr-hristova

Безсилието на властта и изпадането й в несъстоятелност стават публичен факт, когато бъде пуснато предпоследното оръжие срещу свободата на словото – политическата цензура. А ако се питате кое е последното оръжие, ще ви припомня, че то е политическата репресия и физическото разчистване на неудобните журналисти, както това се случва в някои страни извън заветния ЕС – като Украйна и Турция например. Слава Богу, България отдавна е щастлива членка на Евросъюза и подобни крайни мерки са немислими за управляващите (или неприемливи, както би се изразила Меркел).

Едно от най-популярните и стойностни предавания в Българското национално радио – „Деконструкция“ – беше свалено от ефир. Не случайно водещият Петър Волгин в две поредни години (за 2013-та и 2014-та) беше обявяван от слушателите за Водещ №1 на програма „Хоризонт“. В тандем с Калина Андролова и Божан Петров, „Деконструкция“ остана едно от последните предавания в национална медия, което все още имаше смелостта да отстоява позиции, различни от казионния подход на обслужващите властта медии. Независимо кое правителство беше на ход, малкият радиоекип громеше безстрашно недъзите на управляващите и тези от техните действия, които са в противоречие с националните интереси. Така беше с правителството на Орешарски, така беше и с двете правителства на Борисов, така беше и със странното поведение на президента Плевнелиев, с когото вече повече от 3 години се весели цялата държава. Наричащите себе си „журналисти“ от всички казионни медии, папагалстващи в несвяст спуснатите им опорни точки и показващи в телевизионен ефир повече гола плът, отколкото сиво вещество, могат само да мечтаят за високата летва, поставена от екипа на „Деконструкция“ с чисто слово и без средствата на ефектната телевизионна визуалиация в студиата, в които новините и „публицистичните“ предавания са един безкраен Биг Брадър, леещ се на талази в измъченото и болно съзнание на нещастната аудитория.

Но ето че в един момент властта почти истерично се изпусна.

Явно действията й срещу изтерзаните граждани я вкараха в напрежение, защото почна да се набива на очи, че отдавна бяха преминати всички граници в циничното и престъпно държавническо безхаберие. Рестриктивните социални мерки се затягат с всеки изминал ден. Реалният геноцид, на който е подложена голяма част от българското население, нанесе фатални поражения във всички сфери на обществения живот и в живота на личността. Всичко, което можеше да бъде направено за физическото и душевно унищожаване на нацията, сякаш вече беше постигнато. Но изобретателността на властта се оказа безгранична. Всеки ден тя излиза с нови и нови рестрикции, които превърнаха българина не просто в най-бедното полусъщество в Европа, но го принизиха до нивото на безпомощен скот с най-висока смъртност на Стария континент. Като коледен подарък правителството остави 500 000 болни хора без лекарства. България с право беше наречена от Франс прес „европейската столица на смъртността“.

Да, България се превърна в столицата на Смъртта. Така е доста по-точно да се каже. Страната се обезлюдява с часове, а храненик и фаворит на партийните елити остана единствено циганското население, поддържащо всяка власт в името на социалните си привилегии. Но физическата смърт не може да бъде приемлив резултат, защото все трябва да остане някакво известно количество живо население, нали?!

За него е приготвена духовна и интелектуална смърт.

Защото току виж отнейде вземе, че припламне искрица на осъзнаване и току виж на народа му се върнат силиците. Колкото и невероятно да звучи това за кроткото и овчедушо българско народонаселение, властта знае, че все още има един малък, но все още мислещ национален елит, който е останал с всичкия си. Макар и маргинализиран до крайна степен, част от този елит все още успява нахално и демонстративно да стои с изправена глава. Да разсъждава и да задава въпроси. Да бъде несъгласен с доунищожаването на държавата и с физическото изтребване на нацията.

Част от този малък, но здрав елит, е екипът на „Деконструкция“. Спомен за истинска журналистика, каквато отдавна няма в България – по примера на все по-оглупяващата Европа. Спомен за вярност към професията, която е призвана не да ласкае властта, а да бъде нейният коректив.

Действията на СЕМ и на неговия председател Георги Лозанов са позор за журналистическата гилдия. С мракобесния си подход те конкурират дори тоталитарната власт от времето на социализма. СЕМ доказа за пореден път, че не е нищо повече от инструмент на властта, работещ срещу свободата на словото и интересите на обществото. СЕМ доказа, че е благосклонен единствено към медиите, които възхваляват паралелната реалност на измисления свят, обитаващ пространствата зад тъмните стъкла на правителствените лимузини. Свят, в който българите така и не успяха да повярват, но към който се опитаха да се приспособят, неспособни да отстояват правото си на достоен живот.

Затова деструктивните сили днес доунищожават и последното, което остана от България – оцелелите единици от нейния малък интелектуален елит.

Цензурата обаче винаги е била признак на едно и също – на безсилието на властта да поддържа достоверността на своята паралелна реалност. Цензурата винаги е била предвестник на спукването на балона с илюзиите, че безплатният обяд може да продължи вечно.

Тя показва недвусмислено, че властта е минала във фазата на неконтролируемо изстъпление и е неспособна на разумна и трезва преценка. Това е фазата, в която властта няма полезен ход.

Трябва наистина да си изпаднал в пълна политическа и историческа амнезия, за да си повярваш, че заедно със свалянето на едно радиопредаване ще бъде свалена и истината.

Онази истина, която предвещава, че е ударил часът за деконструкция.

 

Още от автора: Христина Христова

Христина Христова

Христина Христова е завършила НГДЕК „Константин-Кирил Философ“ и Българска филология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Специализира Културология и Театрознание. Автор на драматургични и публицистични текстове. Работила е като учител по литература, ръководител на младежко театрално студио, държавен експерт и началник отдел в Министерството на образованието и науката, началник отдел „Култура“ в общинска администрация. Интересите й са в областта на антропологията, геополитиката, религията. Понастоящем ръководи агенция за специални събития и е Главен редактор на „Memoria de futuro – Памет за бъдещето“.

  1. Дядо Петко каза:

    Мнного си позволявате Господине, а те много Ви търпяха.След като имате това самочувствие, кандидатирайте се за президент и народът ще каже колко тежите. Иначе е лесно, микрофонът е Ваш и пускате да говори който искате и колкото искате. Вие навярно сте си напълнили гушката, но няма да е излишна и да останете на пазара на безработните, а нека братушките Ви дадат някой друг залък

  2. b каза:

    Волгин е един достоен човек!

  3. Валери каза:

    Петър Волгин е добър журналист и трябва да се върне предаването!

  4. vasil georgiev каза:

    Патриотизмът като любов към Русия????? Идиоти!!!!Русия е с най-ниска продължителност на живота 56 години в Сибир.Ако в България имаме лошо качество на живот го дължим на рубладжийските хиени,които са ни хванали в мъртва хватка и няма да ни пуснат,докато всичко нормално не емигрира в омразния запад!!!!!

Оставяне на коментар към Валери

Отказ

Всички обозначени полета (*) са задължителни