Управляват ни тези, които трябва да бъдат управлявани

от Калоян Методиев в България · 19/12/2015 · 18:09

Участие на Калоян Методиев в предаването „Деконструкция“ по БНР с водещ Петър Волгин (18 декември 2015)

Дали управляващата коалиция е стабилна, след като един министър подаде оставка, а вчера на негово място беше избрана друга министърка, но в същото време се говори и за предсрочни избори. Защо така?

Краткият отговор е – не. Коалицията не е стабилна и това се видя вчера при гласуването на новия министър. И трите коалиции в НС се разцепиха. Две от тях са към управляващото мнозинство. Наложи се депутатите на Ковачки да спасяват избора, плюс независимите, които на живот и смърт ще подкрепят всичко в управлението, за да могат да останат колкото се може по-дълго в този парламент. Новината е, че оттук-насетне това правителство ще кара на пазарлъци, ще кара на договорки и в общи линии – ще кара на мускули. Основният проблем ще е януари-март да се избута зимата и в парламента пак ще ставаме свидетели на грозни картини, на делегитимация. Не че го знаем това нещо, не че има някакъв рейтинг този парламент, но оттук нататък ще се кара по тоя начин. Ще се управлява с тоягата и моркова.

Докога?

Този въпрос си задава вече, имам чувството, голяма част от обществото. Хоризонтът, който ни се предлага в момента (въобще не говоря за политическа визия, за някаква програма за управление), е президентските избори. Трайте да има стабилност – това е новата опорна точка очевидно, защото я чуваме сутрин, обед, вечер от няколкото души в парламента, които могат да говорят. Защото тъжната новина е, че по-голямата част от народните избраници не са в състояние да дадат политическо интервю, да говорят за политика, или въобще да генерират някаква идея, която да попадне в параметрите на политическото. Така че хоризонтът е до президентските избори. Имам чувството, че те така разглеждат и света, че дотогава свършва историята на държавата, едва ли не.

Продължавам да питам за опозицията. В какво състояние е тя, г-н Методиев? И кой е опозиция?

Още от анонса, който направихте преди да влезем в студиото, стана ясно едно нещо, и то е ясно вече на всички – не е ясно какво е опизиция, има ли въобще опозиция и нещата до такава степен се размиха в момента, че де факто държавата е без опозиция. Защото опозицията вътре в управлението е в управлението, опозицията, която е декларирала, че е срещу управлението, не съществува де факто, БСП я няма – те ако бяха реална опозиция и реална партия, трябваше вече да са ударили тавана с говорене, с политики, с медийно присъствие, със заявки, с критики. Защото управлението може да бъде атакувано по 100 различни начина. Няма опозиция.

Това е една от причините да станем свидетели на тези разправии вътре в самата коалиция. Тя няма външен дразнител. Де факто това е една черна дупка, която изсмука всичко, което е в политическата и партийната система. Давам пак пример на Института за стратегии и анализи – тази липса на политически дебат, на качествени хора, липсата на опозиция доведе до това политическият разговор в държавата в последните две седмици да се води в институциите, извън политическите (институции). Имам предвид Главния прокурор и шефа на ВКС. Де факто те излъчват политическите сигнали, говорене, дебат. Политическото в момента отвори един огромен вакуум, то е политически номинално. То не може да излъчва никакво послание за политика, нито визия за страната. Ще ви дам някалко примера – на 28-мо място се заковаме (В ЕС). Румъния, която беше зад нас, в момента прави кански дипломатически усилия да се отцепи от България по всеки възможен начин, защото ние тежим, не искат да са с нас в една група. Дотам сме се докарали. И в същото време чуваме мантрата, която ни се набива като архетип – стабилност, стабилност, стабилност. Накъде да се стабилизираме повече, питам аз? Ред по ред проблеми, които водят по-скоро до затъване.

Мислите ли, че българските граждани като цяло са наясно за какво е цялата тази съдебна реформа и как точно тези промени в Конституцията, които бяха направени, включително и тези, които не бяа приети, биха подобрили съдебния процес в България?

Не, мисля че и тези, които предлагаха реформите, не са наясно как точно биха подобрили съдебния процес и правораздаването в държавата. Просто тук става въпрос за сблъсък на различни лобита, на различни визии. Ако трябва да се върна малко по-назад, думата „реформа”, която изведнъж беше масово инжектирана в общественото съзнание, аз не я разглеждам като нещо полезно на 100 процента. Защо беше необходимо? Просто се вкарваме в един либерален дневен ред и едва ли не влизаме в рамките на Фукуяма – че това е краят на историята. Въобще не може да се дебатира, да се подложи на съмнение, че думата „реформа” може да не е правилният път. Защо трябва този либерален подход да се приема за единствено верен?

Снощи бях на конференция на синдиката към Федерацията на служителите в МВР и там дадоха по списък реформите, които в последните 4-5 години са правени в сектора. До една – катастрофи! Каква е гаранцията, че сега, като напишат още един ред в следващия списък, няма да е просто отчитане на дейност на правителството, или на управлението, или на който и да е. Така че, аз мисля, че е време по-скоро за един консервативен подход. Стига с тия либерални мантри, стига с тая идея, че някой друг някъде ще ни решава проблемите и ще привнасяме модели. Защото това, което се случва, тия реформи, за които говорим постоянно, тази дума, която вече е втръснала и бих казал, че дори се превръща в понятие с негативна конотация, не е най-правилното. Ние трябва да подложим въобще на съмнение думата „реформа”.

Между другото, сега ще намразят и думата „стабилност”, ако придължат да я повтарят толкова дълго.

Не се бях сетил, но е същата работа, да. Стабилност – това е равно според мен 100 процента на застой. Все едно чета това, което като студент съм чел за времето на Брежнев, епохата на застоя. Трайте, стискайте зъби, да не стане по-лошо, трябва да има стабилност!

Има ли някакво условия в българското общество за раждане на нови политически фигури, на нови политически движения?

Има, сигурен съм, че има. Виждам ги. Ако си представим, че политиката е една чаша с кафе, би трябвало каймакът да е отгоре, по средата – течността и на дъното – утайката. Проблемът е, че в България в политическото, в общественото – вместо там да е каймакът на обществото, утайката излезе на повърхността. Тези, които трябва да бъдат управлявани, на много от нивата – кметове, общински съветници, министри, шефове на дирекции, депутати, каквото се сетите – в момента те управляват. Това не е нормална ситуация. И резултатите от това управление се виждат, кадровият дефицит на управлението е жесток. Така че аз бих се солидаризирал с Румъния. Румъния, от която ние искахме да се откачим преди 10 години, в момента ни е пример. Тоя политически елит не ни върши работа. Нямам нищо против тях като хора и идеи, но те не ни вършат работа, не са полезни в момента, излишни са.

Като гледам работата, която се върши в момента, най-вече от страна на управляващата коалиция – тя се самоизяжда отвътре. Вкопчила се е във властта, безспорно има голяма парламентарна подкрепа, но това нищо не значи. Нещата може много бързо да се променят. Така че аз в това отношение съм оптимист. Това, което се случва, тая криза, за мен е положителна, защото наистина трябва да се изчисти това нещо, което в момента е узурпирало България, тази атмосфера. За съжаление, тези неща се чуват, пак казвам, не от политическото, а от синдикални, независими, професионални организации. В политиката няма политически разговор. Така че тук виждам нашата ролята – на журналисти, на коментатори, на анализатори – всеки от своята позиция да говори. Условията според мен назряват.