Юлия Владимирова
Мечтаните от всички европейци идеи за Европа, такива, каквито ги познаваме от изкуството и философията, с всеки изминал ден започват да гранясват, а смисълът им остава в забравените опознавателни брошури от кампаниите на Европейския парламент. Адът хлопа по портите на днешния свят не само заради фалшивите прегръдки на неолибералните идеи и самозабравилите се в копнежите си за световен капиталистически рай. Най-големият шамар по хуманизма и изпълзяването от непълнолетието на Просвещението е разлагането на Разума или както казва Кант – „невъзможността да се ползваш от разсъдъка си без ръководството на някой друг”.
Преди няколко дни в Турция трима журналисти от опозиционни на правителството медии бяха осъдени, заради обида на президента и разкриване на държавни тайни в статии за евентуални доставки на оръжия от турските тайни служби за ислямисти в Сирия. Освен това виден прокюрдски адвокат и защитник на човешките права беше убит, докато прави изявление пред медиите. И дори с най-галактическите трикове и схеми на ленивото западното евроатлантическо око, няма как да не сме сигурни в едно – това се случва точно при нашите добри партньори от НАТО. Докато свободата, толерантността и съзнателната мисъл избледняват и изчезват все по-видимо, Европа се превръща в порутен кошер, в който няма дори една пчела, която да е склонна да пусне отровата си. Отровата в смисъла на енергия и мощ. Стисната здраво в турски или американски юмрук, Европа като душа се задушава, а липсата на кислород води до сигурна смърт.
Сделката с действащия като султан в Османската империя Ердоган и Европейския съюз надвисва като демон не само над идеята за това що е Европа, но всъщност й противоречи. Неоосманизмът на Ердоган е подкрепен от толерантна свободна Европа, стигнала до дъното да я шантажират за мнимо задържане на мигранти в границите на Турция, заради което тя ще се отблагодари с много пари и преговори за присъединяване на Турция към мозъчно увреденото европейско семейство. Авторитаризмът на Реджеп Ердоган и циничните му имперски интереси са поставили европейския континет в ъгъла за изнудване. Какво се случи с големите европейски сили и как е ситуацията с демокрацията при новите партньори, които освен, че си позволяват съмнителни подли провокации, потопени в черно злато от ИДИЛ, действат все по-ултимативно, а Ердоган очевидно е в унес от въжделенията си да бъде диктатор на световно ниво. Стъпките му обаче са низки.
Унизителната сделка с Турция идва точно след свалянето на руския военен самолет, с което Европа се превръща в част от нелегалните сделки с ИДИЛ, цензурата и диктатурата на един самозабравил се султан, който ще строи Нова османска империя. Турският диктатор е напълно наясно с отчаянието на лидерите на Европейския съюз vis-a-vis с бежанската криза. Той държи загубилите всякаква възможност за политическо поведение лидери на Европа и ги изнудва с унижението да приемат антиевропейски условия и загърбвайки всички критерии, една страна да може да се присъедини към Европейския съюз. Едновременно с това, Германия, Франция и Великобритания обявиха, че изпращат своите военни сили в Сирия, за да затворят турско-сирийската граница и да се справят с ИДИЛ.
Но нещата не са такива, каквито изглеждат: Париж, Берлин и Лондон танцуват в ритъма на Анкара, докато тя открито изнудва европейските си съюзници в НАТО, които искат да спасят собствените си мизерни политически кариери.
Източник: Деконструкция, БНР
Оставяне на коментар