от Биной Кампмарк
В Куала Лумпур (б. ред. Малайзия) президентът на САЩ продължи да настоява, че Башар Асад трябва да бъде свален от власт. Неговият подход, който до момента се проваля във всички направления, е да отстрани Асад, докато въоръжава измислена опозиционна групировка, удобно обозначена като „умерена“.
Такива описания обаче губят смисъла си на бойното поле, където оръжията, предоставени от покровител, редовно достигат до друг получател, било то умишлено или от безразсъдство. Това е война с фанатични цели, начертана с кървави щрихи. Тя е противоположна на моралния кодекс, толкова удобно и хитро използван от правителството на Обама и неговите съюзници.
Въпреки че Коалицията бомбардира позиции на Ислямска държава (колкото и ефективно да е това), тя повече насочва, макар и зле, тайни операции срещу Асад. От 2013 г. насам, във всеки случай, в копйто ЦРУ си е позволявало да подкрепи фракции от „умерени“ противници на режима, резултатите винаги са били едни и същи: неизпълнение на задачите, дезертьорство, плен и цялостна некомпетентност. Точният брой на обучените от ЦРУ военни части остава неясен, достига всичко на всичко около 10 000 души. Сведенията бяха достатъчно неудовлетворителни, за да накарат Конгреса да ореже оперативния бюджет на управлението.
Тези, които най-много се бият и умират, са такива със силна убеденост, било то войници от режима на Асад, кюрди или асортимент от фундаменталистки бригади на ан-Нусра до самата Ислямска държава.
Дори в политическата върхушка на САЩ се засилва усещането, че Вашингтон този път обърка нещата. Самият заместник на Обама, вицепрезидентът Джо Байдън, неколкократно и изрично подчерта, че политиката на въоръжаване на умерената сирийска опозиция неизбежно води до подпомагането на елементи на ан-Нусра и Ислямска държава.
Нито един от тези факти не бива да ни изненадва, ако погледнем различните позиции на външната политика на САЩ през годините. Байдън вкара във властта забележим скептицизъм относно широките военни операции и директната интервенция на САЩ. Той се противопостави на намесата в Либия, която в крайна сметка дестабилизира държавата и завърши с преврата срещу Муамар Кадафи – действия, които Хилари Клинтън енергично подкрепяше.
По-рано тази година Камарата на представителите на САЩ, вече объркана от това какво точно да прави с Асад, предприе някои стъпки, които не бяха съгласувани с Белия дом. Доказателство за това объркване е законопроектът за отбрана от 15-ти май, който инструктира Пентагона да гарантира, че опозиционните сирийски бунтовници имат капацитета да се борят с Асад. В същото време обаче друго постановление разреши поставянето в черен списък на частите, които минават на страната на Асад, но не и тези, преминаващи на страната на Ислямска държава. В умовете им цари пълен хаос.
Представителят на щата Минесота Рик Нолан заяви: „Изхарчили сме буквално трилиони долари в Близкия изток за дейности, които много хора наричат селектирани войни и изграждане на държави. Твърде често резултатът от финансирато, което сме направили с добри намерения, е една подигравка. Твърде често тези пари попадат в грешни ръце, а в много случаи дори се използват срещу нас.“
Тълси Габард, представителят на щата Хаваи, и Остин Скот, представител на Джорджия, стигнаха дотам, че в петък предложиха законопроект, който би прекратил наричаната от тях „незаконната война“ за свалянето на Башар Асад от власт. Според Габард в тази война има един-единствен противник: Ислямска държава – „САЩ води две войни в Сирия. Първата е срещу Ислямска държава и другите ислямистки екстремисти, които Конгресът одобри след атентата на 11-ти септември. Втората е една незаконна война за свалянето на правителството на Асад.“ Скот повтори същата теза: „В момента опитите да бъде свален Асад пречат на целта, която считам, че трябва да бъде наш основен приоритет.“
Въпреки тези скептични наблюдения във Вашингтон, Обама настоя, че „нищо няма да сработи, ако Асад се задържи на власт. Това е въпрос с чисто практическо значение, а не просто въпрос на съвест“.
Всичко това демонстрира колко отдалечен от войните в Сирия е Обама.
На пресконференцията в Куала Лумпур той също прояви известна доза цинизъм. Обама реши да даде сигнал на Путин, че възможностите на Москва са ограничени. Изглеждаше все едно той казва, че Русия трябва да изостави Асад, за да има по-голям шанс да победи истинския си противник – Ислямска държава и нейните поддръжници. Един вид – забравете тази дреболия, убийствения режим в Дамаск, и играйте за голямата победа.
Въпреки това, шансовете Москва да се поддаде на американското внушение не са големи. Дори начинът, по който Обама описа ситуацията, не оставя много място за оптимизъм. „Русия се съгласи, че има нужда от политическа промяна, макар и да не се ангажира тя да се случи без Асад. Мисля, че през следващите няколко седмици ще разберем дали можем да постигнем тази промяна при руснаците или не.“
Междувременно френският президент Франсоа Оланд се опитва да води политика на сближаване. След атентатите в Париж той намери обща почва с руската кампания срещу Ислямска държава. Оттогава той се опитва да изведе Обама и Путин на общо поле. Но дали това включва възможността Асад да надделее след унищожаването на Ислямска държава, остава отворен въпрос.
Превод: Момчил Вачев / Memoria de futuro
Източник: COUNTERPUNCH
Оставяне на коментар