Валери Найденов
Какво ще се промени след атентатите в Париж?
Добре де, а какво следва от поредните кървави атентати в Париж? Засега слушаме и гледаме само женствени въздишки – “аз съм Париж”, “Няма да се дадем”, “Не ни е страх” и прочие сълзи и сополи.
Скъпи дами, само жените твърдят, че не ги е страх. Мъжът признава страха, за да го унищожи. Крайно време е една по-мъжествена Европа да заяви – да, има от какво да се страхуваме!
Затова след кървищата в Париж аз лично очаквам, че Европа най-сетне ще захвърли мултикултурното безстрашие и ще се сдобие с топки. Ако не и с двете, поне едната. Защото ако не предприеме ней-сетне нещо конкретно срещу врага, френският политически елит рискува да остане без работа. А след него и немският, брюкселският и така нататък.
Досега тези елити се водеха от внушението на САЩ, че дестабилизацията на арабския свят им носи някакви геостратегически предимства. Сега обаче съвсем лъсна, че Европа ще трябва да плати огромната цена за хаоса. Че на практика тя се самоубива.
Затова
първата стъпка
на НАТО
според мен ще бъде да изчегърта Ислямска държава (ИД) от територията на Ирак и Сирия. Казвам територия, защото ИД вероятно ще оцелее като конспиративна мрежа на три континента. Но вече няма да има петролни кладенци.
За НАТО това не е никакъв проблем, стига да успее да се организира. То разполага с на 3 милиона действащи войски, над 25 хиляди военни самолета, кораби, самолетоносачи, крилати ракети и дори лазерни оръдия.
Втората стъпка е много по-трудна – да се възстанови държавността в Ирак, Сирия и Либия. И да се създаде мирен поминък на населението, така че миграцията към Европа да спре. Дали Западът изобщо е в състояние да се справи?
Съмнявам се. В Ирак и в Либия държавното строителство се оказа провален експеримент. В Сирия западът няма абсолютно никаква концепция какво ще прави, след като прогони Асад. Което гарантира хаоса. На преговорите във Виена преди седмица се взе решение за примирие между режима и „умерените бунтовници“, преговори и накрая демократични избори. Демократични избори в Западна Сирия? Само след 18 месеца? Абсурд.
И трето – да се сложи край на джихадистката пропаганда в европейските ислямски общности, защото тя ражда младите самоубийци с бомби и калашници. Трябва да е ясно на наивните християни, че идеологията на насилието и самоубийството е заложена в самия Коран, както и в “хадисите” – кратките разкази за деянията на Мохамед, които имат силата на религиозни и правни догми. Това не е някакво извращение на исляма, това е самият ислям. Да се премахне джихадизмът от исляма означава да няма ислям.
Затова според мен първата от трите задачи е сравнително лесна, втората е много трудна, а третата – почти невъзможна. Тя ще продължи още много десетилетия, а може би и векове, докато самите мюсюлмани не намерят начин да разделят джамията от държавата.
Много интелектуалци видяха в атентатите някакво фундаментално противопоставяне между християнството и исляма. Това е грешка според мен, защото
войната е между
исляма и
светската държава.
Виждаме нагледно как тази война се води в напълно мюсюлмански държави – в съседна Турция, Ирак, Сирия, Египет, Тунис и още много други. Навсякъде ислямистите се борят да махнат етатистите и да въведат теокрация.
Християнството отдавна се е отказало от претенции към политическата власт. А и в неговата учредителна догма, Новия завет, няма никакви такива претенции. Христос казва – “кесаревото кесарю, Божието – Богу”.
Битката срещу идеологията на ислямизма изисква преди всичко да се прекрати религиозното влияние на Саудитска Арабия в Европа.
В западните медии чета мнения, че трябва да се замразят банковите сметки на Саудитска Арабия, Катар, Кувейт, Бахрейн и Обединените арабски емирства, докато не се откажат от пропагандата на уахабизма и от подкрепата за джихадистите. Не виждам как това ще се случи, но вече е ясно, че САЩ не гледат на Саудитска Арабия като на чак толкова близък съюзник.
Много се измени и отношението на САЩ към Турциял Както вървят нещата, след още 5-10 години може да започнат да гледат на Ердоган като на Саддам Хюсеин. Причината е, че стратегическите интереси на САЩ не допускат в този район да възникне независима суперсила. А Турция е именно това. И на всичкото отгоре, все повече и повече се ислямизира.
И така – да се върнем към точка първа, кога ще започне агресията на НАТО в Ирак и Сирия? И дали България ще се включи с някоя полева баня?
Проблемът е, че за това си има процедури. Първо Оланд трябва да свика консултации в рамките на НАТО по силата на чл. 5 от учредителния договор. После НАТО трябва да се обърне за разрешение към Съвета за сигурност на ООН. Дали Китай и Русия няма да наложат вето? Не се знае, може би зависи от условията. Русия по всяка вероятност ще поиска гаранции, че окупационният контингент на НАТО няма да тръгне да сваля режима на Асад.
Дори и да не получи зелен светофар от ООН, НАТО ще изпрати сухопътен контингент. И без това в момента там вече воюват по въздуха САЩ, Франция, Турция и Русия, която все пак има правно основание – поканена е от режима на Асад. Но докато армията на НАТО се организира и разгърне, вероятно ще минат около 3 месеца. След още 3 според мен ИД ще се изпари. Като нелегална организация вероятно ще оцелее, но не и като реален халифат.
Защо смятам, че ИД така лесно ще свие знамената? Защото тя и сега е в отстъпление. Както е тръгнало, скоро ще остане без какъвто и да било коридор към Турция, през който са се снабдява с оръжие и да си продава петрола.
Миналата седмица кюрдите завзеха град Синджар в северен Ирак, с което отрязаха по вертикала достъпа до Турция от Ирак и при това прекъснаха по хоризонтала пътя между двата бастиона на ИД – град Ракка в Сирия и Мосул в Ирак. Преди това, през лятото, сирийските кюрди направиха успешна офанзива от град Кобани до град Яраблус на реката Ефрат, до границата с Турция. През тази точка минава най-важната артерия на ИД от и за Турция. Скоро предстои и битка за самия Яраблус. Покрай граница на Турция остават още само 110 километра до следващия кюрдски анклав в областта Ефрин. Ако кюрдите успеят да превземат и тази отсечка, ИД ще бъде напълно изолирана от Турция. Това естествено не се харесва на Ердоган:
“Турция е заявила ясно едно нещо: тя няма да толерира присъствието на Силите за защита на народа (YPG) на запад от Ефрат и затова няма да приеме водена от кюрдите офанзива срещу Яраблус … Затова в дните преди изборите турските военни откриха огън срещу силите на YPG, които се опитваха да пресекат Ефрат…”
Е, след атентатите в Париж, САЩ и Франция би трябвало да помолят любезно Ердоган да спре да стреля по кюрдите, които пресичат Ефрат. Само това е достатъчно, за да се затвори напълно достъпът на джихадистите до турската граница. А с това – и пътят им към Европа. Защото щом в тяхната територия се появят въоръжените сили на САЩ, Англия и Франция, бойците на ИД веднага ще се превърнат в сирийски бежанци и ще нахлуят с лодки в Гърция.
Това предстои, ако Европа най-сетне се сдобие с топки – след няколко месеца няма да има „Ислямска държава“. Но с това битката едва започва…
Източник: вестник 24 часа
Оставяне на коментар