от Мартин Карбовски
И дойде време отново, както всеки път в историята, нашата – искахме да стане по-добре, но стана, както винаги.
Народ не остана много, но колкото останаха си върнаха Царя-Батюшка, жаждаха силно за него и го извикаха в нов образ и старо подобие.
Приличаше малко на Цар Симеон и повече на Тато, ама говореше повече от първия и беше хем по-благ, хем по-страшен от втория.
ЦАР БОРИСов IV дойде на власт усмихнат, ама беше и строг, ама беше и справедлив.
Каза, че не е искал да победи навсякъде именно в името на демокрацията и в името на толерантността. Че това, на което се радват опонентите му, един Плевен например, той сам им го е дал в ръце. Доволен каза това и самодоволен, блестящ в очите на придворните, а картата на България беше в синьо, такава, каквато я мечтаехме преди 25 години, когато СДС беше живо. Е, сбъдна се.
Но не за ЦАР БОРИСов IV ми е думата. Думата ми е за тия дето не могат да живеят на свобода и е заплаха за тях да има две мнения в живота им и две посоки да има. Тоя народ не може да избира едно от две или едно от много, трудно му е, той си обича да избира едно от едно – иначе се обърква или преяжда.
Не за ЦАР БОРИСов IV ми е думата, а за свободата на избора и алтернативата. Имаше един филм с Робърт де Ниро и Робин Уилямс, казваше се „Пробуждане”. В тоя филм едни хора боледуваха от кататония, като зелки бяха, чувстваха и чуваха всичко, но вдървени бяха и нямаха живот. Жертви май бяха на летаргичен енцефалит.
Като нашите хора 50 години в комунизма, така изглеждаха. В тоя филм един доктор намери хапче, нарече го Ел-доп и им го даде на кататонните. И те се постепенно раздвижиха и заживяха, така, както българите се раздвижиха и заживяха през 90-те години на двадесети век. Във филма се разтанцуваха, разговориха, станаха социални, тръгнаха по любов даже и видяха света не от болничното легло, което е като метафора на комунизма, а видяха света от улицата и на кино, което е метафората за свободата и демокрацията.
Но един ден се сковаха пак бившите кататонни хора от филма и постепенно се върнаха в креватите си. И устите им се изкривиха и престанаха да говорят, хапчето Ел-доп вече не действаше и светът им помръкна. Пробуждането беше кратко, това е и хиперболата и литотата продължила в живота на българите има-няма 25 години.
Поискаха си българите Цар-Батюшка и го създадоха и му дадоха градовете си и селата си. Някой да се грижи за тях.
Нищо страшно не е станало, може пък за добро да е. Само напомням, че Пробуждането беше за кратко, като за малко отворена тежка вратица на килия, зад която се мярка късче зелена земя и свобода за други птици, не нашите.
колаж – Лентата
Източник: Лентата
Ей, не го оставихте тоя човечец на мира! :-)
Чак ми става жал за него! :-)
Мисля си, какво ли би му казал Тато, ако го беше чул какви ги плещеше тоя онзи ден?
Нещо такова, може би:
– А бре, момче, а бре ти не видиш ли, че народа не те ще бре!
Къде си тръгнал да ме стигаш ти мене бе?? Ами ти на три магарета плявата на можеш да разделиш, пък си тръгнал държавата ни да управляваш? Само с филия с мас не мойш управляваш ни овчар, ни министър, бре! Туй от мен да знайш! Че и на Русията да се опъваш! Ама ти нищо ли ни си научил от мене, бре? Язък! Че тиква ли, че Буда ли не беше, че Винету ли не беше! Че и Тиквоний май, че ти викаха. Какво е това? Срамота! Ами какво е туй нещо бре! Че ти и войската и милицията като не гледаш какъв падишах ще ми ставаш!
Ей го на, и Мартинчо, и той те не трае вече! Че, нощен хоризонт ли не бе, че дневен хоризонт ли не бе! Всеки ден журналята те осмиват бе! Зад гърба ти си шушукат, ти не чуйш ли?
Ами аз само като Тато и бай Тошо управлявах тая България 45 години! Пък теб те свалиха хората на третата година! Ама погледни се? Сниши се малко! Аз едно време със снишаване докарах до 89-та.
Ми, слушай умните какво ще ти кажат? Ама пък ти, мойш ли ги позна!
Айде, айде, че ми умръзна!
Пък, и ако кажа още едно време какво прайхме по време на социализъма, хората ще си спомнят, всите за мен, барабар се демократите и ша дойдат да ме изкопат, да ме връщат пак!
Айде…