Г-жо Кунева, Георг Спартански не е брошка за вашия ревер

Това е така, въпреки че побързахте да се закичите и да бъдете с победителя в телевизора.

Нужно е едно уточнение.

Георг Спартански спечели кметските избори в Плевен не заради Вашата персонална подкрепа, а в голяма степен – въпреки нея.

Разбираемо е, че имате огромна нужда от победител. Особено в последно време. Оказа се, че народът силно недолюбва кадрите Ви, не само кметските, но най-вече министерските. А както се видя от резултатите на изборите, двете са свързани.

В тази връзка – още едно уточнение.

Георг Спартански се яви като независим кандидат, издигнат от инициативен граждански комитет. И това не беше случайно, а ход на умишлена и премислена дистанция. Вие го подкрепихте с още 11 партии в коалицията „Плевен може, Плевен побеждава“. На балотажа гласовете си за него дадоха дори БСП и Атака. Нищо, че казионните медии го наричат упорито „кандидатът на Реформаторския блок“.

Всъщност, Георг Спартански е мажоритарният избор на плевенчани. Колкото по-бързо го осъзнаете, толкова по-добре за Вас. Въпреки че мажоритарният вот вече почти не работи в нашата пошла политическа реалност. Първо, защото останаха малко читавите хора. И второ, защото както знаем, у нас мажоритарните кандидати не разполагат с логистичния инструментариум на политическите субекти. Затова той нямаше как да се яви сам. Разбираемо. Това е Системата, за съжаление. Изисква да влезеш в нея, за да можеш да участваш в битката. Иначе оставаш извън нея.

Ако беше кандидат единствено на реформаторите, Георг Спартански нямаше да има същите шансове. ГЕРБ вероятно щеше да го елиминира без проблеми. Не за друго, а защото широките обществени кръгове нямаше да го припознаят като свой кандидат. А няма как да е свой, ако го играе като част от статуквото. Статуквото пък сте именно вие – малката, но скъпо струваща сестра на Големия брат. Инкрустирана с диаманти патерица, с която властта успя да мине по червения килим. И толкова. Същото, но със свои думи, ви го натърти и самият ваш началник, който ви отдели почти цялото време от пресконференцията си, за да ви се накара хубаво и да ви припомни къде ви е мястото в схемата.

Гражданите на Плевен обаче имат един ресурс, който вие нямахте, за да влезете в играта с изцяло ваш кандидат. Нарича се доверие. И именно в независимата кандидатура на една уважавана и оценявана като почтена личност, хората на Плевен видяха малкия шанс, на който да заложат. Имаха нужда от някого, комуто да дадат доверие.

Но не е само това. Едва ли друг общественик в Плевен можеше да обедини около своя личен авторитет съпротивата срещу оформилото се местно статукво. Това не се постига с кампания за 1 месец. Постига се в продължение на много години публично присъствие, 12 от които – като председател на Общинския съвет. Това все пак е сериозна експертиза.

Именно тя тежи повече от снимката с Вас. Тежи повече и от концерта пред театъра. Да не кажа, че тя е единственото, което всъщност имаше някаква тежест за избора на плевенчани.

Да, все още има и такива хора – личността им надскача политическата им обвързаност.

Така че моля Ви, г-жо Кунева, не закачвайте Георг Спартански на ревера си.

По-добре стойте далече. Не дразнете повече своя началник, нито самите плевенчани. Овладейте Радан и му кажете да спре да се хвали. Така вредите на Плевен. Оставете Найден Зеленогорски да бъде медиаторът. Той е местен. Познава нещата. Изкара не един, не два, а три кметски мандата. И без това положението пред новия градоначалник е повече от сложно. Затова моля Ви, не го правете и невъзможно.

Тепърва ще става ясно как и дали ще се справи Спартански с поетите обещания. Само времето ще покаже колко от тях са реални. Времето неизбежно ще отсее обещаното от изпълненото. Делата са тези, които единствено имат значение.

Но има и друго. Не съм убедена, че мога да Ви го обясня. То не се вижда. Трябват специални сетива. Родни. Не европейски, не атлантически, не брюкселски. А чисто наши, български.

Едва ли знаете, че заключителният концерт, който бяхте организирали преди балотажа, беше дублирал факелното шествие на плевенските ученици по случай Деня на будителите, обявено месец преди това. Недомислие в координацията и т.н. – баналните неща. Беше един от онези сантиментални празници, на които хората все още намират сили да се зарадват. Та двете събития съвпаднаха – и като място, и като час. От едната страна на площада се събираха учениците и учителите. От другата се събираха политиците. Еманация на двата свята в нашата държава. И аз бях там – за шествието. И бъдещият кмет беше там. Стоеше зад учениците. Още предишния ден заяви, че неговият митинг-концерт няма да започне, преди да приключи празникът на учениците и учителите. И ще изчака колкото е нужно. Сподели, че му се иска да може да е с тях. И да повърви с шествието до паметника на Апостола. Е, вече ще може. Без да има риск от предизборно политизиране на празника.

Та за десетината минути, през които постоях до него, видях колко хора минаха да го поздравят. Знаете ли с каква надежда в очите се ръкуваха и му желаеха успех? С онази последна надежда, че поне нещо мъничко в живота може да се промени.

Ето тази е най-трудната среща – с надеждата. Защото тя е много мъничка и затова е толкова тежка. Не всеки може да я издържи. Трудно е да я срещнеш, още по-трудно е да я понесеш, и почти невъзможно – да я изпълниш. Защото е последната надежда. Да, точно тази, същата, дето умира последна.

Такива неща, г-жо вицепремиер.

Знам, че не го разбрахте. Това не са неща от тоя свят. Те са си чиста алхимия. Трябва да си дишал дълго въздуха на родното място, за да ги разбереш. Трябва дълго да си дишал въздуха на родината.

От Брюксел трудно става тази работа, г-жо Комисар и Вицепремиер. Особено в последните времена, в които живеем. Погледът от брюкселските коридори не стига до нашата родина, не стига до родния град.

Вие сте гласът от брюкселските коридори, г-жо Кунева. Не само за закриването на реакторите в АЕЦ „Козлодуй“. Не само за нелегалните пришълци, които въодушевено приветствате на българска земя и искате да „интегрирате“ на всяка цена. Не само за оценката „Отлична работа“, която дадохте днес (б.ред. 2 ноември) за организацията при провеждането на местните избори (та нали вчера Найден Зеленогорски алармира за 15 000 купени гласове?!). Не само за делегацията от чужди посланици, които доведохте безпрецедентно като надзорна комисия в парламента, за да лобират пред депутатите Вашия оспорван проектозакон срещу корупцията. Не само за „инвазията на Русия в Украйна“, както лично се изразихте преди време. Не само за това, че яростно защитавахте тезите в стратегия „Визия 2020“, които обявиха руската политика за „заплаха към България и първостепенен риск за националната сигурност“. А за много други неща, които вече няма как да видите. Твърде много Брюксел, г-жо Кунева. И твърде малко България. И съвсем никак – Плевен.

Апропо, като стана въпрос за Русия… Питам се, дали знаете, че Плевен е град на Руската бойна слава? То е свързано с едни събития от Руско-турската освободителна война. Има една Братска могила с костница в Скобелев парк. С Георгиевски кръст върху нея, с оръдия. Има и един Параклис-Мавзолей „Св. Георги Победоносец“, на площада, там гори Вечният огън.

Има и една Панорама, на високия хълм над града. Плевенчани са закърмени с духа на тези неща. И се гордеят със своята история. И отгоре на всичко Ростов на Дон им е град-побратим. Но това е дълбока тема. Пък и едва ли влиза в обсега на Вашето внимание.

Затова, ако обичате, оставете кмета на Плевен, госпожо. Не е добро решение за Вашия ревер. Тази брошка не отива на избрания от Вас тоалет. Пък и ще Ви прегърби с тежестта си.

С тежестта на последната надежда.

Благодаря Ви за вниманието.

                             КАК ДА ПОДКРЕПИТЕ МЕМОРИЯ – ВИЖТЕ ТУК

 Станете наши приятели във ФЕЙСБУК