Автор: Веселин Василев
Кратък дневник на един мигрант от Бургас, България, представящ се за украинец от Донбас.
Днес минах нелегално границата и пристигнах в Саудитска Арабия. По пътя изхвърлих личната си карта, издадена от Първо РПУ в Бургас, и казах на граничарите, че съм бежанец от Донбас, който търси спасение от терора на Путин. Веднага ми повярваха и ме качиха на влака за Риад.
Настаниха ме в 3-звезден хотел, макар че наблизо имаше 5-звезден, и ми казаха, че утре ще ми осигурят апартамент. Сутринта обаче взеха да ми се оправдават, че преместването щяло да се отложи с цял един ден. Това ме вбеси. Стъпках храната, която ми донесоха някакви насълзени правозащитници, плиснах им шишето с минерална вода, изпотроших скапаната хотелска стая, а дивана и фотьойлите изхвърлих направо през терасата. Някакви хора от улицата започнаха да ми крещят, но управителят на хотела им каза, че идвам от район на бойни действия, нося в душата си раните на войната, травмиран съм дълбоко и затова трябва да проявят разбиране. Проявиха.
В четвъртък изгониха двама арабски пенсионери от общинското им жилище, за да настанят мен. Нахалните старци протестирали, та се наложило да ги измъкват с полиция и сега ще ги съдят за дребно хулиганство. Мен обаче ме чакаха деца с цветя пред входа на блока. Отнякъде се появи крал Абдула бин Абдул Азиз ал Сауд и си направи селфи с мен. Дадоха ми 2000 долара да си покрия най-важните нужди.
В петък ме посети социален работник. Донесе ми брошура с първите 10 члена от арабската конституция, преведени на моя майчин украински език и ме попита дали имам нужда от нещо. „Кажи на оня, дето всяка сутрин се дере от минарето на джамията, да намали малко децибелите, че ми пречи да спя“, разпоредих му се аз и той чинно си записа.
В неделя се разходих да напълня малко окото, но всичките им жени бяха увити като пашкули. Много се ядосах и в понеделник внесох жалба в кметството. Още същия ден директорът на кварталната гимназия написа специално обръщение към ученичките да се въздържат от носенето на бурки, защото така накърняват чувствата ми. Препоръча им занапред да се обличат с изрязани блузки и къси полички, тъй като моята характерологична същност на европеец изисква да гледам цици и бедра. Листовката беше раздадена на родителите за сведение и изпълнение.
Оплаках се на социалния и от храната. Овнешкото е твърде мазно за деликатния ми стомах, а говеждото ми идва жилаво и си хабя зъбите. Обясних му, че предпочитам крехко месце – свински вратни пържолки, контрафиленца или в краен случай – бутче. Обеща ми да вземе мерки. Сега всички дюнерджии от квартала са инструктирани да не натрапват открито овнешкото месо, за да не ми причиняват душевен смут.
Не е лесно да си мигрант! Днес трябваше да се тътря цели триста метра, за да си взема социалните помощи – има-няма 2 хиляди долара. Това страшно ме изнерви и си го изкарах на една ученичка. „Що ходиш с бурка ма, нали ти казаха да сложиш минижуп“, разкрещях й се аз. Тя нещо взе да ми се отваря, та й забих два-три шамара. Мислех да я замъкна в храстите и да я изнасиля, ама като си представих каква мъка ще е, докато я разопаковам, се отказах. После разбрах, че братята й не били о’кей от боя, подали жалба в полицията и организирали някаква подписка срещу мен. Наложи се вътрешният министър да ме защити по телевизията. „Трябва да проявим разбиране към християните и да се надяваме утре, когато станат мнозинство в Саудитска Арабия, да имат същото отношение към нас“, заяви той.
Тази сутрин казах на социалния работник, че умирам от скука и му заповядах да се поразмърдат и да ми организират някакво шоу – гей-парад или нещо от сорта. Той се опули, но му обясних, че вече сме 21-ви век и тук трябва да се налагат новите ценности. „Всеки брак – еднополов, а всеки мъж – майка!“, казах му патетично аз. Не съм сигурен, че ме разбра, но си записа.
След обяд дойдоха някакви социолози да ме анкетират. Бях откровен с тях и им признах, че дълбоко презирам и ненавиждам страната, която ме прие, но нямам нищо против да ме хранят и да ми дават помощи. Не ми пречи.
Скандалът с ученичката пак набра скорост и централната телевизия покани на дебат някакви членове на Америка за Саудитска Арабия, Отворено отзад общество и Арабски хелзинкски комитет. Всички бяха съгласни, че съм обвинен несправедливо, а враговете ми са ксенофоби, расисти, фашисти, атависти, човекоядци и християнофоби. Половината от тях като деца били изнасилвани от бащите си или са спали с майките си. Успокоих се, защото разбрах, че ме мрази утайката на обществото, а прогресивната част ме подкрепя.
Днес социалният ме попита дали искам да се хвана на някаква работа. Отговорих му, че още не се чувствам интегриран, така че да не ме занимава. Оставам на социалните помощи! Вярно е – 2 000 долара са едно нищо, дето се казва, ама няма как – ще се търпи!
Източник: Флагман.Бг
Много свежа и приятна ирония! Горе-долу така изглеждат нещата из Европа, през очите на мигрантите-мюсюлмани!