Става ми малко забавно, когато някой заговори за наближаващия крах на американския долар. Има ги много – млади и стари, образовани и не толкова, икономисти и неикономисти, политици и бизнесмени. Всички те са в плен на този мит. Преди седмица във вестник “СЕГА” дори многоуважаваният от мен Димитри Иванов ни предупреди за неминуемото сгромолясване на долара. Всички цитират огромните цифри, понастоящем над 18 трилиона долара правителствен дълг, и предупреждават за неизбежното банкрутиране на американското федерално правителство. В центъра на Манхатън, на 43-та улица, има дори инсталирано огромно табло-часовник, отмерващо националния дълг на САЩ.
Защо това е сапунен балон?
Както всяко друго суверенно правителство, издаващо националната валута при свободно плаващ курс (Б.а. правителствата на страните от еврозоната и България с валутния борд не са такива), американското федерално правителство никога не може да свърши щатските долари, тъй като то е монополният им създател. Японското правителство пък не може да свърши йените, канадското – канадските долари, турското – турските лири и т.н. Американското правителство би могло да свърши реалните ресурси, с които САЩ разполага, но не и зелените парични знаци. Може ли шивачът да свърши сантиметрите например? Би могъл да свърши плата, но никога абстрактната мерна единица – сантиметъра.
През 1971 г. президентът Ричард Никсън обяви, съвсем официално, по телевизията, че Федералният резерв спира да конвертира при поискване щатските долари в злато при фиксирания курс. Оттогава светът живее в т. нар. фиатна парична система на плаващи валутни курсове. Ако днес занесете във Федералния резерв банкнота от 10 долара и поискате нещо друго в замяна, ще получите същата 10 доларова банкнота или някаква друга комбинация на обща стойност $10; нищо повече или по-малко – обикновена зелена хартия.
Защо тогава съвременните валути изобщо имат стойност и хората се стремят да се сдобият с тях, разменяйки усилия и всякакви ценни предмети и стоки?
Съвременните пари са данъчен кредит – хората се нуждаят от тях, за да погасят постоянния си, ежегоден дълг към правителството – данъците. В САЩ данъците могат да бъдат погасени единствено срещу щатски долари, в Япония – срещу йени, във Великобритания – паунди и т.н. За непогасяването на данъците съществуват големи наказания, включително затвор. Данъчното задължение, погасяемо единствено в съответната национална валута, дава първичния тласък на търсенето на валутата. След това дори и хора без никакво данъчно задължение към правителството с готовност полагат усилия, за да се сдобият с националната валута, тъй като забелязват, че тези, с данъчните задължения, предлагат всякакви стоки и услуги в замяна. Така националната валута става ценна и за хората без данъчни задължения.
И да, Федералният резерв е институцията, която фактически отпечатва доларовите банкноти и създава електронните депозити в софтуера, наречен “Парична система на щатския долар”, но! Федералният резерв прави това автоматично, неволево, по задължение, тъй като той е отговорен за гладката работа на разплащателната система, за да сте сигурни, че когато сте написали чек, той е минал безпроблемно, сметката ви е била дебитирана, а тази на вашия партньор – кредитирана. Федералният резерв не може да вкарва долари в реалната икономика (и евентуално да е в състояние по този начин да предизвика инфлация). Той не може пряко да влияе на съвкупното търсене. Доларите влизат в магазините на реалната икономика или след като търговска банка е отпуснала кредит на свой клиент, който след това е закупил стока или услуга с него, или когато американското федерално правителство е закупило стока или услуга. Всеки път, когато едно от тези неща се случи, Федералният резерв, автоматично, създава необходимите за разплащането резерви. Но резервите служат единствено за уреждане на междубанковото разплащане, а не за плащане на реален производител на стока или услуга. Резервите никога не могат да излязат от банковата система и да подгонят стоки и услуги в магазините.
Но да се върнем на основната тема – какво представлява американският правителствен дълг? Това са натрупаните през годините фискални дефицити на американското правителство от създаването на САЩ до днес.
Какво означава фискален дефицит?
Фискален дефицит се получава, когато в края на фискалната година, правителството е изхарчило (създало) повече долари в икономиката, отколкото е прибрало обратно след това като данъци. Къде е отишъл излишъкът? В джобовете и банковите сметки на домакинствата и фирмите, т.е. това са нашите спестявания в щатски долари. Правителственият дефицит е нашият (неправителственият) излишък.
Диаграма по-долу показва американските правителствени дефицити (червената линия) и неправителствени излишъци (синята линия) за периода 1921-2013 г. Забелязвате ли, че са като огледален образ? Диаграмата, заедно с коментара под нея, бе публикувана в Туитър от ММТ (Модерна Монетарна Теория) икономистката Стефани Келтон, която е и икономическият съветник на кандидата за президент на САЩ – сенатор Бърни Сандърс.
Синя линия – неправителствен (домашен частен + международен) баланс (в ИЗЛИШЪК).
Червена линия – правителствен баланс (в ДЕФИЦИТ).
„Ако правителството балансира бюджета си, червената линия (дефицитът) ще спадне до нула. Проблемът е, че същото ще се случи и със синята линия (излишъка на неправителствения сектор).“
Горното се случва поради едно просто уравнение, което е в сила за всяка икономика: правителствен баланс + неправителствен баланс = 0.
Добре, какво означава всичко това?
Така нареченият американски правителствен дълг в същото време е спестеното от частния сектор на САЩ и останалия свят финансово богатство, изразено в долари. Хората са работили, произвеждали, създавали реални неща срещу тези долари и са ги спестили. Американският икономист Уорън Мозлър го казва също по този начин:
“Националният дълг не е нищо друго, освен всичките изхарчени от правителството долари, които все още не са използвани за плащане на данъците.”
Между другото, защо никой не ни плаши и предупреждава за краха на японската йена например?
Японският правителствен дълг, изразен като процент от БВП, е много по-голям от този на американското правителство – над 240% от БВП на Япония. Не залагайте обаче на това, че Япония ще се сгромоляса. През последните 20 години много финансови спекуланти на Уолстрийт, неразбирайки какво всъщност представлява японския правителствен дълг, загубиха и ризата на гърба си, залагайки срещу йената. Тази сделка дори получи и име: “Правещата вдовици” ( The Widow-maker).
В България обаче нещата са съвсем различни, тъй като нашият лев е вързан за еврото при фиксиран курс от 1.95 лв за 1 евро. Това автоматично превръща българското правителство (не че то изобщо осъзнава всичко това) от създател на лева в обикновен ползвател, точно както всяко домакинство или фирма. Ако използвам горния пример с шивача, при нас и сантиметрите са кът, не само платът. Затова, въпреки че разполагаме с прекрасни ресурси и хора, икономиката ни е в кома, а страната ни се обезлюдява.
В тази връзка е добре да направим важно уточнение. Правителственият дълг на страни с независима национална валута при плаващ курс (САЩ, Великобритания, Канада, Япония, Австралия, Швейцария и много други), издаден в съответната валута, е съвсем различно нещо от този, издаден от правителствата в чужда валута или такава, която е фиксирана за чужда валута (страни като България – с валутен борд, или пък държавите от еврозоната, ползващи, дефакто, чужда за тях валута – евро). Тази разлика е причината Япония, например, да има огромен дълг и в същото време да няма никакви финансови проблеми вече повече от 20 години, а Гърция да колабира с много по-малък от японския дълг.
Именно затова и на България не са й нужни заеми, за да впрегне реалните си ресурси в съзидателна дейност. Нужен й е паричен суверенитет и правителство, което знае как да го използва за благополучието на обществото.
@ Павел Вълчев
„…Чужденци, държащи щатски долари, поемат допълнителен риск. Те изкарват тези долари продавайки ни реални стоки и услуги, а в същото време нямат гаранции, че ще са в състояние в бъдеще да закупят реални стоки и услуги от нас (американците). Цените могат да се повишат (инфлация), а и американското правителство може законно да наложи всякакъв вид данъци върху всичко, което чужденците биха искали да закупят от нас, което би намалило тяхната покупателна способност.
Помислете за всички тези автомобили, които Япония ни продаде за по-малко от $2000 преди години. Те държат тези долари в спестовните си сметки при Федералния резерв (те притежават американски държавни облигации), и ако сега искат да изхарчат тези долари, вероятно би трябвало да платят повече от $20 000 на кола, ако купят коли от нас. Какво могат да напрвят относно високите цени? Да се обадят на директора на предприятието и се оплачат? Те са заменили милиони перфектно направени автомобили за кредитни баланси в счетоводните книги на Федералния резерв, които могат да купят само това, което ние им позволим да купят.
Всичко това е съвсем законно и бизнес както обикновено и произведеното всяка година „се разделя“ между живите. Нищо от общопроизведеното не се изхвърля поради неизплатен дълг, без значение от големината му. Нито пък неизплатеният дълг намалява общопрозведеното и заетостта, с изключение, разбира се, когато зле информирани държавници решат да вземат мерки за намаляване на дефицита, които намаляват общото производство и заетостта.
В момента Китай притежава американски държавни облигации за около $2 трилиона. И какво правим, когато падежът им настъпи и трябва да платим на Китай обратно? Преместваме долари от спестовната им сметка при Федералния резерв и ги прибавяме в тяхната чекова сметка при Федералния резерв и чакаме те да кажат какво, ако изобщо искат нещо да направят с тях.
Ако Китай искат нещо – автомобили, кораби, недвижимо имущество, други валути – те трябва да го купят на пазарни цени от желаещ продавач, който в замяна иска да има доларов депозит. И ако Китай закупи нещо, Федералният резерв ще намали тази сума от китайската чекова сметка и ще я прибави в чековата сметка на продавача, от който Китай е направил покупката.
Забележете, че „изплащането дълга на Китай“ не променя богатството на Китай изразено в щатски долари. Те просто имат долари в чекова сметка вместо американски държавни облигации (спестовна сметка) на същата доларова стойност. И ако те искат повече държавни облигации, няма проблем, Федералният резерв просто премества щатски долари от чековата в спестовната им сметка, променяйки съответните цифри.
Изплащането на целия американски държавен дълг не е нищо повече от въпрос на изваждане стойността на облигациите в падеж от една сметка при Федералния резерв и прибавяйки тази стойност в друга сметка при федералния резерв. Тези транзакции не са от никакво значение за реалната икономика и не са източник на ужасния стрес показван от икономисти, политици, предприемачи и медии.
И какво ще се случи, ако Китай откажат да купуват дълга ни при изплащаните им сегашни ниски лихви? Лихвите трябва да се повишат за да привлекат покупките им на държавни облигации, нали? Грешка!
Те могат да оставят доларите в чековата сметка. Това е без значение за правителството, разбиращо собствената си монетарна система. Доларовите фондове не са използвани за харчене, както бе дискутирано по-рано. Няма негативни последици от съхраняването на фондовете в чекова сметка при Федералния резерв вместо в спестовна такава при същия Федерален резерв.
Какво ще се случи, ако Китай каже: „Повече не искаме да имаме чекова сметка при Федералния резерв. Платете ни в злато или нещо друго!“ Те просто нямат такъв избор при монетарната ни система с „фиатна валута“ и това те би трябвало да са знаели, когато са ни продали стоките си и са сложили доларите в чекова сметка при Федералния резерв. Ако искат нещо друго вместо долари, ще трябва да го купят от желаещ продавач, точно както ние останалите го правим, когато харчим доларите си.
Един ден нашите деца ще са тези, които ще сменят цифри в софтуерната банкова програма, точно така гладко, както ние го правим, както нашите родители са го правили, въпреки че да се надяваме, децата ни ще го правят с по-добро разбиране! Но за сега смъртоносната невинна измама, че оставяме държавния дълг на нашите деца, продължава да управлява политиката и ни пречи да оптимизираме общото производство и заетостта. Загубеното производство и обезценения човешки капитал са реалната цена, която ние и нашите деца плащаме сега, която отслабва и двете – настоящето и бъдещето. Произвеждаме по-малко отколкото бихме могли и поддържаме високи нива на безработица (наред с всичките свързани с нея престъпност, семейни и здравословни проблеми и т.н.), докато в същото време децата ни се лишават от реални инвестиции, направени в тяхно име, ако знаехме как да поддържаме човешките ресурси напълно заети и продуктивни…“
из „7-те смъртоносни невинни измами на икономическата политика“ от американския икономист Уорън Мозлър
Мисля, че много залага писалият статията/, не ме интересува/нито образованието му,нито титлите / на теорията. Практиката на вековете показва съвсем друг прочит. Започва да ми омръзва от книжни псевдоучени,които си мислят, че с тях и САЩ започва света.С вас нито започва,нито ще завърши света. Започна изграждане на друг световен икономически, аможе и военен лагер. След известен период долара, ще се изучава като времеви отрязък за обезпечаване, но при всички случаи с тази, днешна политика отива в минало свършено. Останалото е във фантазиите на такива псевдоучени,като писалия статията. До реално време в света на всички,които катомен ще се заблудят да четат заради заглавието фантазиите на Райчо и сие
Дарина, не видях някакъв конкретен довод или аргумент срещу това, което твърдя. Ако имате нещо конкретно, давайте го.
С искренноста на лаик разбрах, че цялата ни парична система е един балон! И този балон подменя цялата ни ценностна система!
Разбрах и , че долара е един хартиен тигър и , че силата му се дължи на илюзорни представи за неговата стабилност, произтичаща от моментната сила на САЩ!
Тогава ме е страх от времето когато тази сила отслабне или даже изчезне! А това го знаят и самите американци и със зъби, нокти и копита, със легални и нелегални средства, се стремят да запазят своето лидерство.
Но последните световни събития пропукват това статукво. Със създаването на БРИК и неговата паралелна на светоната банка институция, хоризонта на доларра, като световна валута неимоверно се стеснява. Еврото също подпомага това..
Този трик, за пари без покритие, изживява своето време. Задава се и времето на виртуалните валути, където, с един бутон на компютъра могат да се прибавят и изваждат нули и единици безкрай! Даже отпада нуждата от хартийки!
Не знам, лаик съм, но трябва сериозна реформа, в световен мащаб за да се спре господството на шайката банкери притежаващи света за нищожни хартийки!
Атанасе, зад тези хартийки стои цялата сила на съответната държава, която се стоварва жестоко над всеки, който укрива или не плаща дължимите към нея данъци, или пък който реши сам да ги произвежда в хола си. Хартийките стават наистина ненужни, когато изчезне данъчната служба и силата, контролираща погасяването на данъците. :-)
статията е писана в нетрезво състояние,нали?хората извършват каквато и да е деиност щото им трябват пари с които да си платят данъците….моля? федералния резерв просто следи по задължение. чековете да минават гладко…..сериозно ли? в тоя ред на мисли хората пият вода,бира,вино и по концентрирани благини само защото иначе няма как да пикаят. марков ,да се твърди че фед не влияе на инфлацията например,е прекалено дори за шлосер-интелигент като мене……я ми кажи приятелю,от къде накъде фед прибира лихви за всеки напечатан долар,ам?или пък определя лихвени проценти които никак не влияят на една инфлация например?към он маи диър,тия графики са просто една счетоводна илюстрация.щото тия излишъци могат да създадат средна класа,могат да отидат в в 0,1ния процент от 1ния процент наи богати/тоест в некви офшорни зони/ и т.н. за икономика и финанси -по сериозно моля…
Кой каквото и да говори, долара ще е силен, докато нефта се продава за долари.
Защо ми харесва статията? Може би защото си представих как биха изглеждали счетоводните статии в баланса на дебитираните и кредитираните субекти и открих, че ако управляващите искат държавата ни да се развива и да живеем добре, задължително трябва да разбират и да владеят счетоводната отчетност! Останалото са умения и дарба при икономическия анализ на счетоводния баланс. И винаги съм смятал, а сега това е много лесно, че балансите трябва да излизат на екрана на шефа всяка секунда, когато той поиска…
МАЛКО ПОВЕЧЕ ЗА ФЕД – ФЕД НЕ ОПРЕДЛЯ ПАРИЧНОТО ПРЕДЛАГАНЕ, А СМО ОСНОВНИЯ ЛИХВЕН ПРОЦЕНТ
Фед е агентът на Конгреса в издаването на банкнотите и вкарването на информацията (електронните импулси) в софтуера на паричната система на американския долар. Той е определен от Конгреса да върши това. Конгресът може да определи всеки, който си пожелае. Фед не може да управлява паричното предлагане, както всички си мислят, а едва неотдавна икономистите от Банката на Англия излязоха с документ, който призна това.
Фед, както и всяка централна банка, може ЕДИНСТВЕНО да определя и поддържа основния лихвен процент, но не и количеството пари в системата (т.е. не може да управява т. нар. парично предлагане). Фед създава необходимите за банковата система резерви.
Икономистите от банката на Англия казаха неотдавна (а това ММТ го казва от 25 години), че търговските банки не отдават резерви като кредити на своите клиенти, и не се нуждаят от резерви или депозити първо , за да могат да издадат кредит, т.е. кредитът създава депозитите в банковата система, а не обратното. Търговската банка издава кредит, когато има клиент с добра кредитна история, искащ кредит. Едва след като издаде кредита, търговската банка набавя нужните й резерви или от междубнковия пазара за резерви, или в краен случай от централната банка. Защо Фед действа автоматично, неволево и не може да определя паричното прдлагане? Ежедневно търговските банки издават нови кредити на своите клиенти по гореописания начин (без да се нуждаят предварително от резерви ). Когато това става банковата система има нужда от повече резерви за междубанковите разплащания – търговска банка издава нов кредит, отваря нов депозит на кредитополучателя, след което клиентът може да купи нещо с кредита и да плати на продавача, който има сметка в друга банка. Когато в банковата система има по-малко резерви за междубанкови разплащания, отколкото е необходимо, това би повдигнало лихвения процент, тъй като на междубанковия пазара ще има наддаване за резервите, които фактически липсват. Ето защо, ако Фед (централната банка) иска да поддържа избрания от него основен лихвен процент, той трябва да създаде и вкара нужното количество резерви в банковата система. Как го прави? Като купува ДЦК от банките на вторичния пазар за ДЦК (по закон Фед няма право да купува ДЦК директно от Министерството на финансите). Значи Фед купува ДЦК с резерви, които то създава от въздуха и по този начин лихвеният процент няма да се покачи над избраното от Фед число. Обратното – когато в банковата система има повече от нужните на банките резерви, това би накарало лихвения процент да спадне до 0, отново компрометирайки избрания от Фед основен лихвен процент, тъй като търговските банки не държат излишни резерви като активи на балансния си лист, тъй като резервите не им носят лихва. Затова търговските банки винаги се стремят да се отърват от излишното количество резерви, продавайки ги на някоя друга банка на междубанковия пазар за резерви. Когато обаче в банковата система, като цяло, резервите са в по-голямо количество от необходимото, банките ще смъкват цената (лихвата) все повече и повече, само и само да могат да се отърват от ненужните им резерви. Това би довело основният лихвен процент до нула. За да не допусне това, и за да поддържа избрания от него основен лихвен процент, Фед автоматично продаде носещи по-голяма лихва ДЦК, в количеството, което е достатъчно да изтегли излишните резерви от банковата система (банките купуват ДЦК с резерви). Та затова казваме, че Фед действа неволево, тъй като вкарването и изкарването на резерви в банковата система от страна на Фед става автоматично, за да може да поддържа избрания положителен основен лихвен процент – това са чисто монетарни, а не фискални операции и нямат връзка с реалната икономика.
“Райчо Марков
09/10/2015 · 21:26 В 21:26
Атанасе, зад тези хартийки стои цялата сила на съответната държава, която се стоварва жестоко над всеки, който укрива или не плаща дължимите към нея данъци, или пък който реши сам да ги произвежда в хола си. Хартийките стават наистина ненужни, когато изчезне данъчната служба и силата, контролираща погасяването на данъците. :-)
ОТГОВОР“
Всъщност тук авторът се доближава максимално до истината, вероятно без да иска и без да го съзнава: трябва само да се замени абсурдата дума „данъци“ или „погасяване на данъци“ със уместното и вярно понятие ГЛОБАЛНА КОЛОНИАЛНА РЕНТА. Самата идея, че всеки долар в обръщение представлява „данъчно задължение“ е абсурдна. Вижда се и от самият текст на автора, който не може съвсем да избяга от реалността и споменава, че доларът е разменно средство за стойности на стоки или услуги. Ако наистина всеки долар е израз на данъчно задължение, излиза, че 100% от всяка създадена стойност, чиято размена доларът осъществява, е данъчно задължение, т.е цялата икономика работи, за да създава задължения, вместо стойности и обслужваща ги парична маса, била тя М1,М2 или М3.
Всъшност, ако заменим думата ДАНЪЦИ с ГЛОБАЛНА КОЛОНИАЛНА РЕНТА истината лъсва. Бретън-Уудските съглашения създават тази система, която силова налага на света използуването на долара като международна и резервна валута, от 73-та година „отвързана“ от златно покритие, т.е. обезпечена само с активите и силата, най вече военната, на САЩ, които , от позицията на световен хегемон, заставят всички останали да търгуват, кредитират, спестяват в USD и по този начин си осигуряват глобална колониална рента от целя свят. € американски флот е много повече икономически фактор, отколкото повечето хора си мислят… Ето какво казва аворът по горе, повтарям го:<> Е , може и данъци да се каже, широко погледнато, както данък е облагането на раята в Османската империя, но всъщност е <>
Ето какво казва аворът по горе, повтарям го: Е , може и данъци да се каже, широко погледнато, както данък е облагането на раята в Османската империя, но всъщност е
Ето какво казва авторът, повтарям го:Атанасе, зад тези хартийки стои цялата сила на съответната държава, която се стоварва жестоко над всеки, който укрива или не плаща дължимите към нея данъци…А Е може и данъци да се каже, широко погледнато, както данък е облагането на раята в Османската империя, но всъщност това е колониална рента, която САЩ събират от света
Нещо не съм съгласен с написаното. Когато достатъчно държави в света започнат да не използват доларите, ще имаш задел да си платиш данъците до 3456 година. Е дръж си ги, ще дойде като утре! А достатъчно държави преди 30 години означаваше поне 150 (САЩ нямаше как да е сред тях) то днас са достатъчни Китай, Индия, Япония и Русия. След 5 години ще може и без Япония, след 10 и без Индия, след 15 и без Русия. Може да съм надценил сроковете.