Румъния – страната на розите

Замъкът Пелеш.

Автор и снимки: Пепа Витанова

Румъния е страната на розите. В парковете на Букурещ, пред панелните блокове в крайните столични квартали, в дворовете на селските къщи – навсякъде са засадени рози, от онези, ухаещите, които у нас са само спомен от детството. (Не ви ли се струва, че България отдавна не е страната на розите? В софийските цветни алеи има предимно едногодишни растения, аристократичните рози са рядкост – вероятно така е по-изгодно за нашите собственици на разсадници.)

 Щрихи от една неоптимистична съпоставка

Румънците обичат цветята, ценят природата и чистотата. В Сибиу например от всички прозорци на къщите се усмихват орхидеи. Цяла Трансилвания е покрита с прекрасни девствени гори, скалисти планини и реки, никъде не се виждат мегаломански хотели.

Навсякъде е много чисто. В река Дъмбовица, в центъра на Букурещ, рибари ловят риба. По улиците и в парковете на Букурещ и перлите на Трансилвания – Синая, Брашов, Сигишоара, Сибиу, няма нито едно кучешко изпражнение. До кошчетата за боклук в градските градини са поставени инструментите на градинарите, които очевидно никой не краде. Лампите са с фотоклетки и панелни батерии. Търговците не са превзели алеите, няма кебапчии, сладоледаджии, продавачи на свирки и бонбонки, няма надути музикални уредби. Парковете на Букурещ („Чишмиджиу”, „Харастръу”, „Бордей”, „Карол”, лесопаркът „Снагов”) са едни от най-добре поддържаните в Европа. В северните покрайнини на румънската столица се намира голяма верига езера, оградени с вековни гори, в които застрояването е забранено.

По всичко личи, че никой не краде градинарските инструменти в парковете. 

Естетиката е надделяла над грозотата в наследените от соца градски пространства. Скучните панели са санирани, централната и местната власт са намерили начин да подпомогнат и стимулират собствениците да се възползват от европейските фондове. Кандидатите за районни кметове в Букурещ и за местни градоначалници в провинциите отдавна не печелят избиратели с обещания за асфалтиране на квартални улици, изграждане на паркинги или нови тротоари за милиони леи. Залагат на кампании, ориентирани към енергоефективни домове. Въведен е механизъм за финансиране на санирането на жилищата от държавата и общините по следната схема: 50% от държавния бюджет, 30% от местния общински бюджет и 20% от собствениците. Общините често поемат частта на собствениците – в някои случаи безвъзмездно, а в други срещу отдаването на правото за надграждане на мансарден етаж в полза на общината. Забранено е топлоизолирането на парче.

Сравнението между България и Румъния не е в наша полза и по отношение на селските райони – земята в северната ни съседка е обработена и засята, пасищата са пълни със стада. Румъния е третата страна е Европа по брой на овце и кози. По площи, засети с царевица, заема седмо място в света и второ в Европа. Отглеждат също ръж, овес, ечемик, просо, тютюн, ориз, лозови насаждения.

Различни са и ромските квартали. В района около Букурещ те напомнят „циганията” на нашите роми, в Трансилвания са добре поддържани и чисти. Навсякъде в дворовете на ромските къщи има кокошки, крави, овце и лехи със зеленчуци и цветя. (Нашите роми май нямат навика да садят картофи и домати, а от домашните животни признават главно коня.)

Така изглеждат възрастните дами.

Една от най-популярните туристически атракции в Букурещ е Caru’ cu bere – една от най-старите бирарии в града (отворена е през 1879 г. на улица „Златари“).

Най-много впечатляват лицата на румънците – спокойни, добронамерени, усмихнати. Някаква светлина има в тях, светлина, която у нас все повече се губи. Тази светлина струи и от очите на възрастните хора, които се разхождат, изискано облечени, по улиците на старинния град в Букурещ или се забавляват в заведенията на Lipscani (една от най-популярните пешеходни улици в централната част на столицата), редом с младежи и семейства с малки деца.

И туризмът на съседите не е като нашия. Той е гъвкав, с ясна визия за потребностите на пазара. В момента Румъния инвестира в т.нар. дентален туризъм. Много туристически фирми предлагат специални пакети от самолетни билети, лечение в елитни стоматологични центрове и прецизно балансирана екскурзионна програма в района на денталните клиники. Селският туризъм също процъфтява. Собствениците на къщи за гости са подходили към поминъка си професионално, с микс от фантазия, деликатност и интелигентност, която покорява. Предлагат най-хубавото от местната кухня и бит, без да натрапват излишно фолклорни и битови сюжети.

Румъния има три издържали на времето туристически емблеми: Замъкът на Дракула, дворецът Пелеш и „Веселото гробище”. На надгробните плочи (над 800) във „Веселото гробище” са изографисани кратки поеми, описващи живота на погребания по забавен начин. Мемориалният парк се намира в малкото селце Сапънца, в северната част на Румъния, недалеч от украинската граница. Не е нужно да знаете румънски, за да разберете що за хора са били погребани тук. Рисунки илюстрират сцени от живота на мъртвите. В резултат на огромния поток от туристи жителите на Сапънца и околността днес не са притеснени от финансови проблеми. Научни публикации твърдят, че в резултат на игровия подход към смъртта здравето на хората от региона се е подобрило, живеят по-дълго и пълноценно.

Трансилвания – румънският Запад отвъд планината

Отвъд Карпатите започва Трансилвания. Латинското й име в превод означава земя „отвъд планината, отвъд гората”. За румънците това е техният Запад – автономна територия на европейския дух и стил на живот. Крайпътните табели тук са на три езика – румънски, унгарски и немски. Още от Ранното средновековие Трансилвания е била в пределите на най-различни царства, кралства и империи. През Х в. става унгарска, после претърпява татарски нашествия, унгарците отново си я връщат, за да стане през Късното средновековие (ХV–ХVІ в.) васално княжество ту на Османската империя, ту на Хабсбургите. Много саксонски семейства са се преселили в трансилванските земи в средата на ХII век по нареждане на унгарския крал Геза II. Тук започнали работа като рудари и създали села и градове, които и до днес носят духа на прецизната немска култура и западноевропейския облик. Днес в Трансилвания живеят 300 хил. сакси и 2 милиона унгарци.

В древността българите са наричали Трансилвания Седмиградско (името съответства на немското Зибенбурген) – заради седемте главни града в областта. Днес не се знае кои точно са били те, но Сибиу, Сигишоара, Синая и Брашов със сигурност са част от великолепната седморка.

Сибиу

Сибиу е градът на орхидеите и находчивите хора.Всяко семейство в градчето отглежда поне толкова орхидеи, колкото са прозорците на жилището му. Сибиу е първият румънски град, в който са построени театър, болница, аптека, фабрика за хартия, музей, зоопарк, застрахователна агенция. Тук е отпечатана първата книга на румънски език и за първи път е използвано електричество в Румъния. Сибиу е вторият град в Европа с трамваи, задвижвани с електричество. Тук е изградена първата хомеопатична лаборатория в света.

От покривите на къщите гледат „очите на Бог“.

Това е най-отдалеченият от нас град на Трансилвания, но си заслужава да се види. Старинната архитектура е съхранена. Селището се е деляло на Горен и Долен град. От покривите на повечето къщи в Горния град гледат „очите на Бог” – малки отвори, предназначени за вентилация и наблюдение. Всички къщи са строени около XV–XVI век. Големият и малкият площад са сред основните забележителности на Сибиу. На големия площад се намират дворецът Брукентал (построен през 1777–1778 г. за резиденция на губернатора на Трансилвания барон Самюел вон Брукентал), Синята къща, Къщата на генералите, католическата църква. На малкия площад е кулата на градския съвет. Тук е и т.нар. Мост на лъжите – първият мост, направен от метал в Румъния (1859 г.). Според легендата, ако изречеш лъжа, докато си на него, той ще се срути. И Чаушеску е бил тук и точно на този мост е изнасял реч – пиарите му очевидно са били добри, мостът издържал на всичко казано от лидера. Има и Мост на влюбените, където двойки се вричат във вечна любов чрез символично окачане на катинари по обкова на парапетите, а представителите на различните занаятчийски гилдии оставят на специална колона знакови за занаята си оръдия на труда.

Една от най-големите забележителности на Сибиу е Националният музеен комплекс „Астра“. Той прилича на Музея на селото в Букурещ – открит етнографски комплекс, в който е събрана огромна колекция от къщи, показващи архитектурата на традиционното румънско село от различните региони и периоди. В сравнение с габровския Етър румънските етнографски комплекси изглеждат по-автентични и по-малко комерсиални. Може би защото търговците не са ги превзели.

Къща със сламен покрив в националния музеен комплекс „Астра“.

Сигишоара

Градчето е с най-запазената средновековна цитадела в Европа. Съхранени са девет от 14-те кули на цитаделата, както и средновековният вид на сградите, повечето от които и днес са обитаеми. Цялата стара част на града е в списъка на ЮНЕСКО. Символ на града е шейсет и четири метровата часовникова кула – извисява се над един от входовете на цитаделата и се вижда от всяка точка на града. Дървеният часовник на върха й е поставен през 1604 г.

На върха на обградения от крепостните стени хълм се намира евангелистката църква, гробището и Кулата на майсторите на въжета. До там се стига по стари каменни стълби, покрити с дървен заслон.

По уличките на градчето често се срещат табели с надписи, че това е родното място на Дракула. Има дори указания къде точно е била стаята, в която на 7 декември 1431 г. е роден румънският владетел Влад Тепеш, известен като Влад Цепеш – заради склонността да набива враговете си на кол. Всъщност няма неоспорими доказателства къде точно се е появил митичният владетел, когото Брам Стокър използва като персонаж в книгата си „Дракула“, а румънците го превръщат в най-печелившата си туристическа визитна картичка.

Самият замък на Дракула, известен като замъкът Бран, се издига на 60-метрова скала по пътя към Синая. Той е една от най-посещаваните туристически атракции в света. Славата му е резултат на късмет и реклама. Ако не беше книгата на Стокър, сигурно малцина биха узнали за него. Отвътре крепостта е типично средновековна – малки стаи, оскъдно осветени от тесни прозорци, ниски сводове, тесни коридори и стълбища. Всичко изглежда някак умалено, почти като в куклена къща. Мебелировката е семпла и изчистена от украса. По стените има табла с информация за родословното дърво на Влад Цепеш и разкази за епизоди от живота му.

Замъкът на Дракула.

Ах, този принц Чарлз

 Най-посещаваното село в Трансилвания е Вискри. Разположено е по пътя между Сигишоара и Бран, сред пейзаж, който напомня хълмистите поля на Англия. Може би затова английският принц Чарлз е решил да си купи къща тук – от носталгия по детството. Закупуването на т.нар. румънско имение на Чарлз всъщност е доста добро пиарско попадение. Тълпи от туристи навестяват иначе незабележимото с нищо селце и коментират колко скромен и близък до народа е този принц. Румънската резиденция на Чарлз не се отличава от съседните къщи. Поддържат автентичния й вид. Във Вискри няма нито една асфалтирана улица, отдалечено е от главния път. Първите постройки са още от XII век, когато саксонците се заселват в района. В селото живеят много роми.

Вътрешният двор на имението на принц Чарлз, заснет през дупка в портата.

Улицата пред имението на принц Чарлз. Неговата къща е синята.

Далеч по-забележителни от къщата на принца във Вискри са чорапите. Откъснатостта и липсата на поминък в района озарява с идея двама местни германци и те създадат Echte Viscri Socken aus Schafwolle (истинските вълнени чорапи от Вискри). В днешни дни брандът продава вълнени изделия в цяла Германия. И във Вискри, разбира се.

Самият принц Чарлз си бил купил дузина чифтове от истинските вълнени чорапи.

Друга забележителност във Вискри е бялата църква на върха на хълма. Тя е в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Брашов

В това планинско градче се преплитат австро-унгарска подреденост, балкански повеи, готика и неовизантийски стил. Разположен е на няколко хълма като Пловдив. Градът пленява със средновековната архитектура и с това, че е запазил отколешната слава на румънски Манчестър. Тук се намират заводите за камиони „Роман”, за автомобили „Дачия” (по лиценз на „Рено”), за трактори, самолети, мотопеди, велосипеди, стругове, синтетичен кау­чук. Произвеждат се също съоръжения за нефтената промишленост, цимент, мебели, кабели, вълнени платове, трикотаж, дрехи, козметика, хранителни стоки.

Синая

Синая започва там, където свършва бетонът. Известна е като Перлата на Карпатите. През ХVII в. сред удивителната красота на планинските вериги монаси построяват манастир, около който впоследствие възниква селището Синая. Днес е един от най-забележителните зимни курорти в Румъния. Не е застроен с мегаломански хотели.

Курортът Синая посреща с прекрасна природа и топло, изискано, премерено, вкусно, лишено както от надменност, така и от фамилиарничене обслужване в хотелите и ресторантите.   

Една от основните атракции дълги години е било местното казино, създадено като копие на това в Монте Карло.

Но още по-голяма атракция са покривите на местните сгради. Те са ламаринени, много остри, често с кулички и украшения – пример за стила „бранковиано”, наречен на един от румънските владетели. Историческото чувство на румънците за пряка родствена връзка с римляните е довело до изграждане на не особено логични, но ефектни финални елементи на сградите. Такива впрочем се забелязват и върху обикновени панелни блокове в цялата страна.

В непосредствена близост до манастира на Синая се намира дворецът Пелеш. Построен е в алпийски стил в края на ХIХ век. Замъкът е бивша кралска резиденция на последния румънски крал Михай. Той я продава на румънската държава за символичната сума от 30 000 евро.

Скулптурна композиция пред замъка Пелеш.