И победителите трябва да бъдат съдени

141101074203-460x325

Историкът акд. Георги Марков в интервю за Агенция „Фокус“

Фокус: Акад. Марков на 1 септември отбелязваме Световния ден на мира. Тази дата се свързва с нападението на Германия над Полша, с което започва Втората световна война през 1939 година, продължила до 1945 година. 76 години след това събитие устойчив ли е мирът на сцената на международните отношения?

Георги Марков: Най-напред е добре да направим едно уточнение. На 1 септември започва войната между Германия и Полша, война между 2 държави. На 3 септември Великобритания и Франция обявяват война на Германия и тогава започва войната в Европа, а от европейска страна тя се разраства до световна война. Това е една война, която е била очаквана и е предсказана още с подписването на несправедливите договори за мир на Парижката конференция през 1919-1920 г., когато маршал Фернан Фош, главнокомандващ на френската армия, казва, че това не е мир, а дълго примирие за 20 години. Той прозорливо предрича това още тогава. Когато се натрупва напрежение, когато се трупат оръжия, оръжията неминуемо все някога започват да гърмят. От това днешните политици трябва да теглят поуки. Мирът между държавите днес не е устойчив. По време на Студената война имаше две свръх сили – САЩ и Съветския съюз и два договора – Варшавския и този за НАТО и едно равновесие на страха. Тогава се знаеше, че не може да има Трета световна война, защото тя би била ядрена, което означава взаимно унищожение. На времето големият германски държавник Вили Бранд казваше, че двете свръх сили се фукат като две непослушни момчета, които се намират до пъпа в бензин. Едното от тях се хвалило „Аз имам 5 запалки. Мога да запаля и теб и мен и ще изгорим и двамата”. А другото казвало: „Да, ама аз имам 6 запалки”. Какво значение има кой колко ядрени бойно глави притежава? След падането на Берлинската стена настъпва един хаос в международните отношения. Съединените щати си въобразиха, че те са световният лидер, те ще ръководят света, те ще доминират в него, както нежно се изразяваха самите те за доминация, а не за господство. И така те забъркаха една каша в Близкия Изток и в Северна Африка, от която трудно ще се оправим.

Фокус: Втората световна война се превръща в най-голямата война в историята на човечеството. Кои са най-съществените последици от нея, дали отражение върху светът, който познаваме днес?

Георги Марков: Да, така е. Моята книга се казва така – „Друга история на най-голямата война”, а сега излиза и втората й част. Жертвите продължават да растат, поради това, че съветските архиви дълго време бяха строго засекретени. Жертвите са над 60 милиона души, като продължава техният брой да се доизяснява. Най-същественото е, че тогава светът се раздели между двете свръх сили и това, че в края на войната се появи атомната бомба. Появи се призракът на тази атомна гъба, на ядреното оръжие, което носи смърт не само на човека, но и на човечеството. Това важи и за днес, светът може да се самоунищожи с една ядрена война. Затова 45 години тя беше студена. Разделението на света донесе противопоставяне не само между блокове, а и между идеологии. Това продължава и днес, но вече под друга форма, тъй като се разпадна колониалната система и се появиха и други сили. Както виждате арабският свят вече трудно би могъл да стане управляем.

Фокус: Защо началото на войната, а не нейният край е определен за ден на мира? Какво послание носи това?

Георги Марков: Аз се опитвам в моите две книги да докажа, че и победителите трябва да бъдат съдени, че и те са извършили совите престъпления. Победителите обявиха Ден на победата и Ден на Европа на 9 май, но не и на мира, защото войната е продължила в Азия. Ние сме концентрирани в случващото се в Европа, но войната реално ще завърши на 2 септември. Дори тази година ще отбележим 70 години от капитулацията на Япония. Според мен Втората световна война започва в Азия още на 18 септември 1931 година, когато Япония напада Китай. Това е война на ¼ от човечеството. Тогава човечеството е било около 2 милиарда души, а над половин милиард са били във война заради Манджурия. Затова не Ден на мира, а ден на Победата се отбелязва на 9 септември и това продължава да се повтаря и днес. Когато има победители и победени, е трудно да се говори за постоянен мир. И днес умират хора, заради последиците от Втората световна война, защото се води една война за ресурси. При това, което става в Близкия Изток и Северна Африка, аз просто се чудя на това евродепутатите колко спокойно дишат в Брюксел на фона на това велико преселение на народите, което вече настъпи. Това са милиони хора, които търсят спасение и по-добър живот в Европа и, които неминуемо ще нарушат равновесието в европейската християнска цивилизация.

Фокус: Има ли историческа връзка между последиците от Втората световна война и бежанският поток, който днес залива Европа?

Георги Марков: Историческата връзка е, че се разпадна колониалната система. Колониите създадоха държави. От началото тези държави бяха под влияние на бившите колониални господарки, но сега вече те са изтървани от подобно влияние. И те вече имат какво да си връщат. Аз го наричам: „колониите отвръщат на удара”. Идете в Брюксел – в столицата на Европейския съюз и се повозете с метро. Аз не съм расист, но трудно ще видите бял човек. Киншаса от Конго се е пренесъл там. Ето това е „колониите отвръщат на удара”. В Лондон и в Париж, тези бивши колониални империи, е същото. Те вдигат шум за българи и румънци и мен особено много ме е яд на англичаните, които говорят, че ние сме били някаква заплаха. Да си видят бившите колонии. Около Биг Бенд е пълно с чалми.

Фокус: Събитията от тогава са документирани в много книги, учебници, архиви и дори филми, но все пак имали неща, които поради някакви причини са останали тайна за широката общественост?

Георги Марков: Ние в България през 1989 година бяхме в плен на съветската историография, а сега сме в плен на англосаксонската. Моята идея е, че победителите са извършили своите военни престъпления, но те не се съдят. Аз се опитвам в заключението на книгата си да подредя волните военни престъпления и казвам така, ако издам една пощенска картичка в милионен тираж, Хитлер бих го поставил в центъра, не че е най-големият престъпник, а просто за ориентир. В дясно от него се колебая Сталин или Чърчил да поставя, после следват Труман или Рузвелт, накрая Мусолини и от другата страна – Хиронхито. И днес победителите продължават да твърдят, че те са спечелили войната, защото не са извършили престъпление, което не е вярно. Само за пример ще ви кажа, че в Дрезден загиват 135 000 души мирни жители в средата на февруари 1945 година по време на англо-американската бомардировка или пък да споменем Хирошима и Нагасаки и лъчевата болест, която в следващите 25 години унищожава около 400 хиляди души, или пък съветските полковници, които потапят пълни параходи с немски бежанци и след това ги обявяват за герои на Съветския съюз.

Това са военните престъпления, ние трябва да уравновесим оценката за Втората световна война. Това е моят призив, както и да престанат победителите да се изтъкват, че правдата била само на тяхна страна и, че те били спасители на човечеството и на цивилизацията. Да, но често пъти с нецивилизовани средства. Те са изтребвали и невинно мирно население. Гневът на историците е съсредоточен само към лагерите на смъртта на Хитлер. За жалост днес повтаряме англо-саксонската историография, че САЩ и Великобритания са били носители на справедливия мир. Не, те просто са преследвали своите интереси. Ние се отказахме от една дума, която беше идеологически и политически обременена преди 89-та година – империализъм. А империализъм има и сред победителите. Ето Чърчил е един типичен британски империалист, който спечели войната, но не спаси империята. Той и има такива престъпления, целящи унищожаването на софиянци с тези ненужни наказателни бомбардировки. Той също е военно престъпник, но като го кажем, че е такъв, скачат и казват как си позволяваш да говориш така за най-великия англичанин. Той може да е бил велик за Британската империя, но за нас е военен престъпник.

Фокус: Това поведение, за което говорите и което налага тезата, че само победените имат вина, е било в основата и за началото на войната, като следствие от Първата световна. Означава ли това, че и вторият път държавите не са си взели съответните поуки?

Георги Марков: Точно така е. Във Версайския и в другите договори по негов образец е записано, че Германия, България, Австро-Унгария и Османската империя носят моралната вина за разпалването на войната. Това е една пълна лъжа. Тази война е била подготвяна и от двете коалиции, тя се е готвила десетилетия. И точно така, втората световна война примерно за Германия не завършва с договор за мир, а с така наречената безусловна капитулация. И отново се казва, че вината за войната е на нацизма. Дори Рузвелт казва: „Германският народ е виновен. Той и японският и те трябва да бъдат наказани”. Към Италия има едно по-снизходително отношение. Немците са принудени да капитулират безусловно и да признаят, че са виновни за всичко. Вземете това нашумяло клане в Катин – изтреблението на 11 000 полски офицери през 1940 година по заповед на Бери. Това, че те са жертви на Сталин и на Бери е било известно, но в Нюрнберг включват, не само Аушвиц, но дори и Катин като точка на обвинението срещу главните нацистки военнопрестъпници и го преписват на тях, въпреки че Чърчил и Рузвелт са били наясно с въпроса. Те не са искали да засегнат „чичо Джо”, като нежно са наричали Сталин като техен съюзник. Това е липсата на морал в политиката. От Древния Рим е известно, че в политиката няма морал, но в голямата политика господства цинизмът.

Фокус: Изчерпали ли са последиците от това лицемерие, за което говорите?

Георги Марков: Не. Лицемерието продължава. В това отношение нашите политици имат много добри учители. Лицемерието се цени. В политиката, ако започнеш да говориш това, което мислиш, те наричат глупак. Не случайно нашият народ отдавна има тази приказка: „Не ми говори като политик”, еквивалент на „Не ме лъжи”. Днес те просто продължават да се състезават по лицемерие. Това е едно болестно състояние, но за някои от тях е нормално. Казал го е и Ото фон Бисмарк в средата на 19 век, който много е разбирал от реална политика, че най-много се лъже преди избори, по време на война и след лов. Така че внимавайте наближават избори. Това е моето предупреждение към съотечествениците ми.

Фокус: Не мога да не ви попитам и за участието на нашата страна в този мащабен военен конфликт. Как оценявате нейната реакция в тези години и решението да загърби неутралитета си и да се присъедини към оста Рим-Берлин? Какво би трябвало да бъде поведението на България в тогавашните условия?

Георги Марков: Дълги години цар Борис III беше заклеймен, че той присъединил България към Тристранния пакт. Да, това е станало, но не е по негова воля. Той, понеже като млад е прекарал 3 войни на фронта, е бил за неутралитет и за мирна ревизия. Сега ще отбележим 75 години от връщането на Южна Добруджа. На 7 септември 1940 година е Крайовската спогодба, което е за съжаление първи и последен негов ход на мирната ревизия, който е траен, ние запазваме териториите си, въпреки че загубихме Втората световна война. Нашето злощастие е причинено от Мусолини, който си въобразява, че ще възстанови Римската империя и, който на 28 октомври 1940 година напада Гърция без знанието на Хитлер. Той по това време е бил устремен в плана „Барбароса” на изток, не е искал да се отклонява към Балканите. Но Дучето решава да нападне Гърция и си въобразява, че ще я окупира за 1 седмица, но за почуда на света италианската армия започва да търпи поражения от гръцката и опозорен Мусолини се обръща към Хитлер да го спасява. Тогава Хитлер отклонява 2 армии и едната минава през България. Едната срещу Гърция, другата срещу Югославия. Но, за да мине 12-та армия на фелдмаршал Лист от Румъния през България, към Гърция, трябва да се подпише не само протокол между двата генерални щаба, но и протокол за присъединяването на България към тристранния пакт, което става на 1 март 1940 година. Така че това е било една военна необходимост. Тогава фелдмаршал Лист казва на нашия генерален щаб: „Има план А – вие да се присъедините към пакта и ние да минем и план Б – да ви окупираме и да ви разорим”.

Според мен цар Борис III избира по-добрия вариант и нашата страна като бивш съюзник на Германия получи разширение към Бяло море и към Охридското езеро, с което макар и временно решихме националните си въпроси. А и второ България не участва във войната на Източния фронт. Това е единственият съюзник на Хитлер, който не изпраща нито редовна армия, нито доброволци, въпреки че е имало молби на български младежи да се бият срещу болшевизма. Цар Борис III има тази заслугата. Той се отчита само с един санитарен влак. Така че трябва да признаваме заслугата му. Неговата формула била следната: когато го попитал Фон Рибентроп каква е неговата външна политика, защо не иска да воюва на Източния фронт, цар Борис освен, че изиграл картата, че народът му е русофилски, казва също: „Винаги за Германия” и Ребентроп се усмихнал, но цар Борис веднага добавил: „И никога срещу Русия”. Това е ключът на Цар Борис III – „Винаги за Германия, никога срещу Русия”, тъй като тези две държави имат една определяща роля за бъдещето. Тук трябва да направим препратка и към днешния ден – да не се увличат някои министри в различни посоки. С Германия сега сме съюзници в НАТО, но това не означава, че трябва да вървим против Русия. Трябва да се чете историята.

Фокус: Какви са наблюденията Ви в тази връзка, избледнява ли с годините образът на Втората световна война и за добро или лошо е това?

Георги Марков: За съжаление избледнява. Особено за по-младите поколения. Трябва да се помни Втората световна война, защото тя наистина е най-кървавият и най-страшния конфликт в историята на човечеството. От тези 60 милиона загинали 38 милиона са цивилни – гражданско население. Това е страшното, защото обикновено във войните не е така, дори и през Първата световна има около 10 милиона загинали, но повечето от тях са на фронтовата линия. Но втората световна, както я нарича Георг Глоцбах е тоталната война. Тя не е война на армиите, а на обществата, на държавите, на икономиките, война за ресурси, там няма фронт и няма тил. Това е голяма трагедия на Втората световна война, това са просто 60 милиона, които даже не са точно установени още, но и това, че повечето от тях са невинни мирни жители.

Фокус: С оглед събитията в Украйна от последната година и техния развой, смятате ли, че държавите са научили своят урок по мирно разрешение на проблемите, породени от сблъсъка на техните интереси?

Георги Марков: Не са. Аз се чудя пращат се разни танкове. Разхождат се тук в Балчик над летовниците 5 самолета. Защо е нужно това. Трябва да се разбере, че не е този начинът. Начинът е да се съвместят геополитическите интереси. Говоря между великите сили. И да се разбере, че никога в историята една велика сила не е управлявала света. Винаги се е появявала друга. Ето, сега забележете Китай, макар че не всички го осъзнават, тя е вече една свръхсила. Винаги се появява друга сила. Ние трябва да скъсаме със сателитния синдром към Големия брат. Знам, че политиката на чакането и на сателитния синдром е по-лесна, ние просто сменяме единия Голям брат с другия Голям брат. А трябва да си търсим националните интереси и там, където има противоречие между великите сили, да си ги проврем. Това е майсторлъкът, а не да се повтаря маршът на Варшавския договор – рамо до рамо, крило до крило. И сега виждам, че се повтарят нещата. Крило до крило и танк до танк не може да се реши кризата в Украйна, трябва да се намери геополитически компромиси. Има си зони на влияние. Русия я отписаха като Велика сила и тя сега е една унизена велика сила. Казват, й че трябва да се свие там някъде към Волга. Разпадна се СССР, но няма защо да се разпада и Руската федерация. Трябва да бъде оставена Русия на мира. Ето, влязоха в НАТО прибалтийските републики, което е нарушение на протокола от Малта 1989 година, но сега дайте и Украйна да вкараме, и Грузия, ако може и Беларус. Не може по този начин, това не е политика. Ние не трябва да се увличаме в крайности.

Фокус: Има ли все пак нещо, което може да гарантира световния мир за в бъдеще?

Георги Марков: За световния мир, както премиерът Бойко Борисов се изразява, трябва големите началници да се разберат. В случая трябва да има разбирателство между Руската федерация и САЩ и да има някакви зони на влияние, които да не се нарушават и да не се правят „оранжеви революции”. Ние не трябва да залитаме в една или друга посока.Някога Коминтерна на Ленин е казвал: „Световна пролетарска революция по целия свят, комунизмът трябва да победи навсякъде.” Не може да победи. В Англия и в Съединените щати не може да има комунизъм, то е ясно. А пък след 1989 година САЩ казаха: „Либералната демокрация по целия свят”. В ислямския свят не може да има либерална демокрация. Не можеш да наложиш една обществена, икономическа и политическа система, един модел по целия свят. Това е поуката. Трябва да има разнообразие на системи в света, защото той е самият е много разнообразен. Затова трябва да се допусне това разнообразие, да се приеме, а не да налагаме един модел, бил той съветски или американски. Това е поуката и от Втората световна война.

Весела Петрова

Източник: Информационна агенция Фокус

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни