Алексис Ципрас: герой, предател, герой, предател, герой

Алекс Андреу, Атина

Извиняваме се на марксистите (и на всички останали антиглобалисти, б.р.) по целия свят, задето Гърция отказа да извърши ритуално самоубийство в името на каузата. Докато вие страдате върху вашите дивани.

Показателно за политическия пейзаж на Европа, а и на света е, че мечтите на всеки за социализъм изглежда са лежали върху плещите на младия премиер на една малка държава. Изглежда битува някакво ревностно, ирационално и почти евангелско вярване в това, че една дребна страна, давеща се в дълг, задъхана в търсене на ликвидност, по някакъв начин (и този някакъв начин никога не беше уточнен с детайли) ще победи глобалния капитализъм, въоръжена единствено с камъни и пръчки.

И когато се видя, че май няма да стане, те се изметнаха: „Ципрас капитулира“; „Той е предател“. Сложността на международната политика беше редуцирана до хаштаг, който бързо се промени от варианти като #prayfortsipras (моли се за Ципрас), до вариации на #tsiprasresign (Ципрас, подай оставка). Светът изискваше своя кулминационен момент, своя финал на X-factor, своята Холивудска развръзка. Всичко друго, освен бой до смърт, щеше да е неприемливо малодушие.

И колко е лесно да бъдеш идеологически чист, когато не рискуваш нищо! Когато не се сблъскваш с недостиг (на стоки и лекарства, б.р.), с обществено разединение, граждански конфликт, с живота и смъртта. Колко е лесно да настояваш за сделка, за каквато е ясно, че никога няма да бъде приета от останалите страни-членки на еврозоната. Колко лесни за вземане са смелите решения, когато не си вътре в играта, когато не отброяваш, както аз, последните 24 дози от лекарството, което предпазва майка ти от получаване на гърчове.

Двайсет дози. Четиринайсет.

Странна проява на патологичен негативизъм е да се фокусираш само върху това, което си изгубил, вместо върху това, което си спечелил. Това същото поведение го проявяват групи от населението във всяка една държава – копнеещи за своята перфектна социалистическа утопия, но в същото време укриващи данъци всеки път, когато им се удаде възможност.

Идеята за Ципрас като „предател“ е базирана основно върху циничната и погрешна интерпретация на референдума от миналата седмица. „OXI“, внушават ви критиците, означава НЕ на всякакъв вид споразумение, един вид зелена светлина за хаотичен Grexit (излизане от еврозоната). Нищо подобно. В реч след реч, отново и отново Ципрас обясняваше, че му трябва силно „OXI“, за да го използва като оръжие в преговорите, и да постигне по-добра сделка. Пропуснахте ли всичко това, а? Сега може да мислите, че той не постигна по-добра сделка, и това е така. Но да се твърди, че „не“-то позволявало Grexit, е дълбоко неискрено. Ами 38-те процента, които гласуваха с „да“? (и още 37 % от населението на Гърция, които не участваха в референдума, б.р.) Нима Ципрас не представлява и тези хора също?

Но не се бойте. Споразумението може отново да се окаже неработещо. Може да не бъде одобрено от гръцкия парламент. СИРИЗА може отвътре да се разпадне на парчета. Grexit може да бъде наложен и от тези, които вече години наред се опитват да го предизвикат. Тогава ние ще можем да оценим онова, което ви изглежда като по-добър изход.

Дванайсет дози. Десет.

Споразумението, което Ципрас постигна, след като преговаря в продължение на 17 часа, е много по-лошо, отколкото всеки си е представял. То е също и много по-добро, отколкото някой се е надявал. Зависи дали се фокусирате върху това, което е загубено, или това, което е спечелено. Загубата е пакет от чудовищен остеритет (мерки за икономии). Това е пакет, който всеки с политически познания знае, че беше на път така или иначе. Единствената разлика е, че при сервилно правителство като предишните, той нямаше да бъде придружен от никакви компенсации.

Това, което е спечелено в замяна, са много повече пари, отколкото преди сме си представяли, за да има прилично финансиране в средносрочен план, и да се позволи на правителството да приложи своята програма, значителен инвестиционен пакет, освобождаване на парите от EFSF, които досега ни бяха отказвани (отказвани още на „доброто“ правителство на Самарас), и договорка за преструктуриране на дълга чрез прехвърляне на облигации от МВФ и ЕЦБ към ЕСМ (Европейския механизъм за стабилност). Което е нищо, ще ме репликират умниците. Анализаторът на ЕРТ (гръцката държавна телевизия) Михаил Геланталис изчислява само тази последна част на между 8 и 10 млрд. евро по-малко лихвени плащания всяка година. А това са много сувлаки-та.

През последните няколко часа ми бе казано, че Гърция „просто трябва да избере #Grexit СЕГА“, че ние „имаме чудесен климат и можем лесно да бъдем самодостатъчни“, че „трябва да възприемем bitcoin и crowdfunding, за да заобиколим монетаризма“, че „САЩ ще ни изпратят лекарства“. Никой от тези хора не предлага това да стане в неговата страна, нали разбирате. Само в Гърция, за да видят какво ще стане. Повечето от тях живеят в държави с центристки правителства, които налагат остеритет, но гарантират устойчиво снабдяване на магазините с най-новите iPad-и. И всички те, без изключение, щели да договорят по-добра сделка с нож, опрян в гърлото, щели да са по-смели.

Моят въпрос към тези критици е: Какви битки водите във вашата страна, град, населено място, точно сега? И на каква цена? Дали всъщност не сте също толкова лоши, колкото са идеолозите на неолиберализма, които искат да експериментират със „страна – играчка“, с човешки животи, и да видят какво ще излезе?

Осем дози. Пет.

Разглеждано едва ли не като Шлемово усое (фантастична крепост от произведенията на Толкин, която злите сили пробиват и почти превземат, б.р.), поражението на гърците е монументално, необратимо. То е моментът, в който „всичко е загубено“. Но е много по-ценно да го разглеждаме като отделна битка от една много по-голяма война. Това сражение изкара врага на открито, на преден план, разкри всичките му силни и слаби страни. То предостави сведения на други в Испания, Португалия и Италия, които да гарантират, че те ще са по-добре подготвени. Тази битка беше водена смело. И умно, тъй като Гърция трябва да продължи да живее, за да се сражава в друг ден.

Ние избрахме един добър, честен и смел човек, който се бореше като лъв срещу неизмеримо огромни интереси. Резултатът може да не е мъченичеството, на което се надявахте. Но засега това ни стига.

Превод от английски: Георги Сенгалевич

Източник: Byline