Автор: Шеймъс Милн, „The Guardian“
Никой не предлага истински компромис. Целта очевидно е да бъде унизен Ципрас и неговото правителство за възможно най-бърза замяна с по-отстъпчива администрация.
Вече е ясно, че Германия и европейските сили не искат просто да видят гръцкото правителство да подвива коляно. Те искат смяна на властта. Не с военна сила, разбира се – операцията се ръководи от Берлин и Брюксел, а не от Вашингтон.
Вече е и извън всяко съмнение, че германският канцлер Ангела Меркел и тройката кредитори на Гърция са готови да отстранят избраното правителство. Всичко, което те предприеха в последните седмици по отношение на лявата администрация на Сириза, избрана, за да обърне в друга посока вълната на ограниченията, изглежда подредено така, че правителството на Алексис Ципрас да бъде дискредитирано.
Те преследваха същата цел отново, когато Ципрас предложи онова, което изглеждаше като почти пълно приемане на пакета с мерки, за който той предизвика референдум в неделя. Няма да се провеждат преговори, отговори Меркел, докато гласуването не приключи.
Никой не предлага истински компромис. Целта очевидно е да бъдат унизени Ципрас и неговото правителство за възможно най-бърза замяна с по-отстъпчива администрация. Знаем от документите, приготвени от МВФ за „окончателните преговори“ през миналата седмица и публикувани в „Гардиън“, че кредиторите са искали самоунищожителни ограничения за Гърция поне до 2030 г. дори с най-оптимистичния сценарий. Това е заради обстоятелството, че предишните помощи отидоха в банките, а не в държавата и наложените от Тройката ограничения донесоха мизерия и взрив в задлъжнялостта. Тези изисквания всъщност се отнасят до налагането на власт, а не до пари. Ако те успеят да махнат Ципрас от длъжност, възможно е да предложат и малко по-смекчен вариант на следващия гръцки лидер, обучен по-добре да изпълнява команди.
Затова Ципрас определи като изнудване решението на ЕЦБ да изключи аварийното финансиране на гръцките банки, след като обяви провеждането на референдум по въпросите на плана с рестрикции. Това доведе до затваряне на банките и регулация на капитала, което докара гръцката криза до ново ниво и така се превърна в първата развита държава, която зависи от заем от МВФ.
Европейските власти са дълбоко убедени против рефердумите и държавите, които ги правят, са поощрявани да опитват отново, в случай че гласуването е в полза на грешния отговор. Вотът, подготвян в Гърция, не прави изключение. В момента на обявяването му последва взрив от заплахи и разкриване на опасни сценарии. Европейските лидери един след друг предупредиха гърците да пренебрегнат правителството и да гласуват положително или ако напуснат еврозоната, да са наясно със злокобните последствия.
Настъпващото вече класово разделение на богаташкото „да“ и противопоставянето на тази кампания от работещата прослойка е ярко изразена. Надеждите на Тройката изглежда са, че ако Ципрас бъде победен от страха от хаос, Сириза ще се разпадне или ще бъде принудена да напусне властта в близко бъдеще. Евроелитът твърди, че представлява интересите и на португалските или ирландските данъкоплатци, които трябва да платят сметката за спасяването на некадърните гърци или пък че опрощаването на дълговете ще ги накара да побеснеят, след като те самите са били принудени да приемат от същото лекарство.
Истината обаче е точно наопаки.
Спасяването на Гърция не се отразява на джоба на данъкоплатеца на никой германец или друг европейски гражданин. Истинските страхове на Брюксел и Берлин са, че хората в държави като Испания и Португалия, които са понесли товара на наложените икономии в еврозоната, ще поискат и техните дългове да бъдат отписани.
Това те наричат „морален хазарт“. Но то няма нищо общо с морала, а всичко е свързано с нефункционалния монетарен съюз, който представлява деструктивен неолиберален икономически модел, наложен с договор и ограничителен режим, който се поддържа по начин, гарантиращ възвращаемост на корпоративен принцип.
Това е причината Меркел и мандарините (бюрократите на имперски Китай – б.р) от Европейската централна банка да желаят Гърция да се предаде. Паравенюшко демократично правителство, което се изправя срещу ограничения, трябва да бъде смачкано: истинската опасност от зараза е както политическа, така и финансова. В крайна сметка това е система, в която неизбирани чрез гласуване институции и други държави притежават властта да пренебрегнат избраните правителства – всъщност да налагат не само политики, но също и ефективни правителства, както може би ще видим да се случва в Гърция. Антидемократичните защитни прегради са изградени вътре в самите европейски институции.
Ахилесовата пета на Сириза е в едновременно поетия ангажимент да приключи с трагичните ограничения и да остане в еврозоната. Това се отрази на обществените настроения. Но никога не би могло да има достоен компромис с кредиторите или особен успех в опитите да бъдат убедени съответните органи, че те са добри европейци. За евроелита опасностите от гръцкия изход са по-малкото зло пред риска по-големи държави да последват успешния пример на Гърция да се изправят срещу наложените финансови ограничения.
Решимостта на Ципрас и Сириза да останат в еврозоната сериозно отслабва обаче силата на картите, които държат. Икономическата дислокация чрез скачане от евровлака без съмнение ще свърши работа за кратък период от време, макар че цената на постоянни ограничения почти сигурно ще бъде наложена за дълго време след това.
Вътрешните хора от Сириза обаче казват, че подготовката за това, което може да им се стовари, е твърде незначителна. Неумолимият натиск от страна на европейските бюрократи изисква твърд и ясен отговор. Точно сега, например, това означава правителството в Атина да поеме незабавно контрола над банките, като прекрати всички транзакции.
Най-лошият изход от тази криза за Сириза ще бъде сама да наложи ограниченията, за премахването на които бе избрана. Гласуване с „да“ на предстоящия референдум, ако той наистина се проведе, най-вероятно ще доведе до падане на правителството и почти сигурно – до нови избори. Но дори вот „не“, който е най-добрият шанс за Гърция, трябва да бъде последван от по-радикални мерки, ако правителството иска да заздрави позициите си по време на преговорите и да подготви почвата за излизане от еврото.
Истинският риск в останалата част на Европа е: ако Сириза се отдръпне или се срине, този провал ще бъде използван, за да се спре надигащата се вълна срещу политиката на ограничения. Подобни движения са Подемос в Испания или Шин Фейн в Ирландия, които ще освободят полето за популистите на дясното.
При всички случаи, всяка гръцка сделка за еврото, която се провали в отписването на дългове или в приключване с ограниченията, само ще отложи кризата. Ако правителството на Сириза оцелее, то трябва да смени посоката си. Неговата съдба и хаотичната конфронтация с властелините на еврото ще определят бъдещето на цяла Европа.
Източник: Гласове
Оставяне на коментар