Симптом на умирането

от Калина Андролова

Някой в тази държава дава ли си сметка за това какво каза онзи ден министърът на отбраната Николай Ненчев по повод инцидента в Анево?! Той каза следното: „Днес се срещнах с американската посланичка. Става въпрос за частна американска фирма, която има отношения с тяхното МО. Тя е правила изпитания…” и т.н.

От всякаква гледна точка думите на Ненчев са тотален абсурд! Те са еманация на дълбокия погром върху държавността у нас. Не може министърът на отбраната да ходи в американското посолство за да научава какво всъщност е станало и става в България, и то в сектора на отбраната, сигурността, оръжейните изпитания, военно-силовите отношения, проектите за военни действия и пр. Това показва, че България като държава е разградена до последния болт. Ние всички неофициално знаем това, но е силно шокиращо министърът на отбраната да го заяви пред медиите. Някъде някой борави с оръжие, обучава хора как да ползват оръжие, а министърът на отбраната не знае нито кой е този някой, нито какво точно прави там.

Това е държавата на незнаещите управници!

По тази логика шайка екстремисти могат да се обучават на воля на еди кой си военен полигон в България, нает от частна фирма, без някой „да им каже копче”, без да дават отчет какво изобщо правят с някакви си там оръжия. Пред журналисти министър Ненчев каза още: „Как мога да имам вина за полигон, който не е към Министерството на отбраната и как мога да имам вина за хора, които нямат нищо общо с министерството.”

Хаха. Това, разбира се, минава за отговор пред 20-годишните репортерки на телевизии, които съзнателно са сложени там, за да не възразяват на глупави отговори на министри! Кой тогава, г-н Военен министър, ползва информациите, докладите и анализите на Държавна агенция „Национална сигурност”, т.нар. ДАНС, която всъщност изпълнява освен всички други дейности по сигурността, също така и дейността на военното контраразузнаване?!! Не ви ли е неудобно на вас, българските управници, след като разградихте, преструктурирахте и унищожихте умишлено всички служби по сигурността да държавата, да оправдавате своята несъстоятеност днес по този, бих казала, доста евтин начин.

Но каквито репортерките, такива и министрите!

Българските служби са докарани до ниво да се занимават единствено с вътрешни компромати, рекет и политически услуги. Това състояние на службите за сигурност е удобно за всички: за българския продажен криминален елит и за външнополитическата инвазия у нас, чиято естествена цел е превръщането на държавата в протекторат. Все пак, няма такъв протектор, който да се откаже от територия, която му се предоставя на тепсия.

Скандалът с инцидента в Анево следва да е убийствен, най-малкото защото показва пълната неграмотност на оторизираните органи в сферите на отбраната и сигурността, но вместо това, забележете, в публичното пространство се пуска димката за паметника на Самуил. Класическа тактика за отклоняване на вниманието на медиите, които и без това са отклонени по линия на геополитическата цензура. Дали да светят очите на цар Самуил или не – това е основният въпрос на българската публична среда през последните дни. Анкети, анализи, телевизионни предавания, интернет медии, всичко е впрегнато, за да предизвика изкуствена истерия по темата и да въвлече оглупената нация в безсмислени спорове. Като се потулят в мъглата темите за Анево, оръжията, обучаващите и обучаваните, американските частни паравоенни и военни фирми, това, че България е прифронтова държава, това, че населението не е наясно какво се случва на територията на страната, може ли България да бъде въвлечена в конфликт, който не е неин, защо се превозват боеприпаси от български пристанища до Украйна и пр. Всичко това е заглушено с изкуствения дебат около паметника на Самуил. Стар трик, който добре работи, особено в страна, в която част от министрите се отглеждат в колби години наред, подхранват се, тестват се за пригодност на посредствения интелект и чак след това се лобира за тях да заемат постове, като се очаква да се държат по правилния начин.

Сами разбирате, драги слушатели на „Деконструкция”, че при тази ситуация с демонтажа на българската държавност, властта на българските управници е напълно формална и привидна. Единствено протекторът знае какво се случва с нас и ние зависим изключително от неговите стратегически планове. Казвам всичко това не от изкривено националистическо чувство, а защото всяка държава по света поддържа базисна хигиена в службите си за сигурност, които са опора на държавния суверинитет. Ние унищожихме всичко, което можеше да се унищожи, нарекохме това „преструктуриране”, типично в наш стил направихме реформите достатъчно невежо, сливахме и разливахме отдели и служби, крещяхме и викахме, че всичко е комунистическо и затова трябва да запалим държавата.

Е, запалихме я. Сега можем спокойно да си живеем в пепелище. В което бродят призраци на министри.