ПЕС се сдоби с нова-стара глава. В първия момент прозвуча като дежавю. И на наша родна социалистическа почва същата глава я преизбираха ли преизбираха, докато накрая не затри и своята майка-кърмилница – Столетницата. На европейска почва ПЕС явно я грози същата участ, а Станишев е топлата българска връзка в тази предопределена международна политическа сага.
Защото по всичко личи, че ПЕС се сдоби с ПЕСоглавец, а само партия от песоглавци може да аплодира бурно и одобрително реч, в която говорещият обявява превъзбудено: „Можем ли да сме безразлични, когато в Европа има авторитарни режими, като в Унгария?“.
Ето това е бисерът на бисерите. Върхът на евроатлантическото мислене. Европейските социалисти доказаха за пореден път, че са напълно неадекватни за новите общоевропейски и геополитически процеси. И че са просто една от либералните маши на Брюксел, верният сателит на Големия брат отвъд океана.
Во главе със своя председател, те явно още не са разбрали, че актуалното европейско (и световно, че даже вече и българско) деление в обществените и политически реалности отдавна не е ляво и дясно, а либерално и национално-консервативно. ПЕС явно ще продължава да се бори с лошите десни партии и е проспала факта, че именно десният Орбан надмина всички европейски леви самозванци със своята националноотговорна и направо лява политика. И размаза като муха в стъклото унгарската левица, която се компрометира отдавна на политическата сцена и изгуби всякаква обществена подкрепа. Не къде да е, а точно в Будапеща, преизбраният за председател на ПЕС Сергей Станишев обяви Виктор Орбан едва ли не за европейския диктатор, за втория Путин, срещу когото насочи пламенното си възмущение:
„Възмутете се! Нека променим Европа!“.
Милият.
Тук Станишев направо би Плевнелиев по неадекватност.
На такъв бисер не е способен дори и българският президент.
Така или иначе, Станишев доказа за пореден път принадлежността си към евроатлантическото котило, което може да бъде толкова ляво, колкото неговият учител Маркс може да бъде десен либерал.
ПЕС е част от тялото на омразния за все повече европейски народи бюрократичен гигант, наречен Европейски съюз, който вече се пропуква и скоро ще рухне ритуално на сцената на Стария континент. А неговите клакьори – евроатлантическите песоглавци, вият като за последно, опитвайки се да избегнат неизбежната колизия.
Напразно.
Светът и Европа вече пишат своята нова митология.
А Виктор Орбан е една от ръцете, която днес държи писалката.
Не очаквах такова падение от г-жа Христова в нейния коментар и хвалебствия за Орбан. Не е лошо човек с подобно самочувствие да проучи историята на националсоциализма в Германия и защо програмата на Хитлер увлича толкова германци – пътища, жилища, масов спорт, екскурзии… и в същото време – горене на книги, линчуване на инакомислещи, лагери, нападения, хитлеризъм. Задължително е г-жата да проследи последните закони на Орбан за пресата, конституцията и т.н. и тогава да ни поднася своята позиция за „нова митология“, т.е. за познатата митология на един популизъм, откъдето тръгва Хитлер. А и тези каламбури за „песоглавци“ никак не прилягат на стила на един сайт с големи претенции за различност и по-високо равнище на политическа култура.