Интервю на Христина Христова
Дора Делийска е родена в Плевен. На 5 години взима първите си уроци по пиано. Завършва Средното музикално училище „П. Пипков“ в родния си град, в класа по пиано на Елеонора Карамишева. През 2000 година е приета във Виенската академия (Universitat Musik und darstellende Kunst). Там посещава уроци при проф. Юрг фон Венчгер, проф. Щефан Владар и проф. Ноел Флорес. Работи и с проф. Марина Капацинска в Музикалната академия „Панчо Владигеров“ – София.
Като солист на оркестри и камерен музикант Дора Делийска концертира в почти всички страни в Европа, както и по целия свят. Има редовни изяви в прочутата виенска зала Музикферайн и във виенската Концертхаус. Носителка е на множество награди от международни конкурси.
Дора привлече вниманието на международната публика и критиците не само с концертните си изяви на пиано, но и с аудио и видео записите си. Благодарение на нейните записи на творбите на Ференц Лист, тя се счита за един от най-изявените и талантливи интерпретатори на Лист от съвременното поколение млади музиканти. Нейното CD с произведения на Шуберт, издадено през 2013 г. (Gramola), бе удостоено с престижната награда ‘Supersonic Award’ на списанието за класическата музика Пицикато.
През октомври 2015 г. предстои издаването на поредното й CD, съвместен проект с певицата Надя Кръстева с песни от П. И. Чайковски.
От 15 години Дора Делийска живее във Виена.
Повече инфо за Дора и предстоящите й изяви – в нейния официален уебсайт http://doradeliyska.net/
Дора, кога почувства, че музиката е твоят вътрешен път? Имало ли е момент в живота ти, когато е трябвало да направиш своя окончателен избор?
Още от съвсем малка усещах, че музиката ми въздейства много силно и изпитвах голямо привличане към сцената. Като погледна обаче назад, знам, че да отдам живота си на пианото бе едно решение, базирано на житейскя ми опит. Учих в Музикалното училище в Плевен и паралелно в Езиковата Гимназя. В един момент трябваше да избирам кое да е моят приоритет и се радвам, че тогава послушах вътрешната си интуиция (по детски наивна, но все пак много силна). Изкуството изисква да се решиш на него и да си готов да дадеш най-доброто, на което си способен, без да имаш определени очаквания за конкретен резултат. А това е трудно, защото изграждането на съвместен живот с музиката и така наречената кариера са тясно свързани с конкретни очакваня, конкурси в ранна детска възраст, конкуренция и други неща, които създават натиск. Но когато човек вземе решението и знае, че друг вариант за лично съществуване и вътрешно удовлетворение няма, тогава и трудностите около живота на артиста стават поносими.
Photo by Nancy Horovitz
В навечерието на 24 май искам да те попитам – кои са твоите учители, които те поведоха по пътя към голямата сцена?
Майка ми е човекът, които ми показа сцената, т.е .тя е първият ми и може би най-важният учител; взимаше ме с нея на репетиции в операта и по-късно на репетициите на хора, който тя дирижира. Впечатли ме тази идея, че сцената сякаш е една друга реалност, за която човек се подготвя, репетира много часове, опитва се да даде най-доброто от себе си. Дисциплината, която изисква сцената, е нечовешка; независимо от таланта, сцената изисква 150 процентова подготовка.Научих това в много ранна детска възраст и това изигра важна роля в живота ми.
В детските и юношеските си години се занимавах с различни видове изкуство: танц, театър, пеене, но с пианото усетих най-интимна връзка и затова реших да му се отдам. Моята учителка в Плевен, Елеонора Карамишева, ме научи да бъда смела в собствените си емоции и да вярвам, че те са истински и си заслужава да бъдат споделени. Дълбоко съм й благодарна. По-късно се срещнах и с много други педагози, от различни държави, които са ме обогатили изключително много като музикант. Но понякога, някое силно преживяване или контакт с вдъхновяващ човек може да е най-добрият и ценен учител в живота.
Photo by David Peters
Как се чувстваш, когато светлините в залата изгаснат и остане само светлината върху теб и пианото? Сама ли си в този миг?
И да, и не. То не е самота, по-скоро пълно примирение и спокойствие и 100-процентово изживяване на мига. Това е моментът, в който връщане назад няма, когато миналото вече няма значение, а за бъдещето нямаш време да гадаеш. В този миг единственото, което мога да направя, е споделя музиката и себе си и просто да бъда честна, към публиката и към композитора. Разбира се, да си изсвиря и всички ноти.
Кои са най-запомнящите се мигове за теб на музикалната сцена и в музикалната ти кариера?
Концертите ми в Musikverein във Виена например или в други големи концертни зали са едни от най-разтърстващите музикални преживяваня. Но аз се опитвам да възприемам свиренето на пиано като процес; можеш (и би трябвало да си способен като музикант) да изживееш много силен емоционален момент и сам с пианото, докато учиш ново произведение в къщи, или по време на малък домашен концерт или пък просто докато свириш някакъв музикален мотив на приятел.
Но не случайно човек е създал големи концертни зали – музиката има нужда от сцена, един вид да бъде поставена на пиедестал. Тогава сякаш и публиката е по-внимателна и притаена.
Общуваш с хора на изкуството от цял свят. Разкажи за това. Щастлива ли си от този житейски шанс?
Това е една от най-хубавите страни на моята професия – общуването с толкова много различни хора на изкуството. При тази комуникация границите нямат никакви национални, езикови или културни ограничения. Единствената цел е креативното общуване. Много съм благодарна, че имам тази възмозност.
Живееш във Виена – музикалната столица на Европа. Кое е най-милото нещо, което носиш в себе си от България, пътувайки по света? Как виждаш България от центъра на Европа?
Българя е моята родина и си остава за мен най-съкровеното място на света. Мисълта за България ми носи топлина и любов. Това е като малко островче в сърцето ми, където се връщам винаги, когато ми е трудно или мъчно. България носи толкова силни характеристики – безумно красива природа; фолклор, който е едновременно драматичен и колоритен; хумор, който ни прави интересни, и толкова много балканска драма. Винаги разказвам на мои колеги по света колко пъстра и в същото време меланхоличнае нашата култура. Горда съм, че съм българка!
Реализираш ли музикални проекти в България и кои са те?
Понякога свиря в България, но за съжаление прекалено рядко. Напуснах България в труден момент за държавата. Това не беше лесно решение, не беше бягство, а един вид желание да успея да се реализирам навън, да се развия като артист, за да мога един ден да се върна в България и да споделя знанята си и изкуството. Надявам се, че скоро политическото и културно положение на страната ще даде повече въжмозности на музикантите (независимо дали са в чужбина или в страната) да се реализират и да споделят своите идеи. Навсякъде по света е трудно да създадеш живот като професионален музикант; това е тежка професя. Но най-важното е да има интерес към това, което създаваме като хора на изкуството. Най-пагубното и обидното за един талант (в която и да е сфера) е да буде игнориран.
Какво е бъдещето на класическата музика и нейните невероятни шедьоври в бъдещето на глобализиращия се свят? Ще остане ли тази музика в паметта на човечеството според теб?
Класическата музика е много устойчива. Без да се влияе от политически или национални промени, тя остава като една константа в паметта на човечеството, защото същността й е базирана върху гениалното съчетание на хармонията, ритъма и емоциите ни.
В момента обаче, навсякъде по света има тенденция да се „популяризира“ или „комерсиализира“ това изкуство. Да, определено концертните зали имат нужда от промяна и от нови идеи. Не можем да се базираме само на традиции отпреди 200-300 години. Но класическата музика е съвършена сама по себе си и не би трябвало да се опитваме да променяме същността й. Това е сякш да кажем, че Достоевски много малко се чете , затова нека сложим модерна корица или лъскави илюстрации между страниците, и така младото поколение ще има по-голям интерес към книгите му.
По-скоро самите изпълнители , както и организатори на музикални фестивали, трябва да се замислят по какъв начин да представят това изкуство и неговите шедьоври. Интерпретаторите трябва да са по-смели в своя изказ, а не да залагат на комерсиалните течения или само на вече изпитани и утвърдени тенденции. Аз самата търся отговори на този въпрос. Опитвам се да правя различни проекти, където различни жанрове се смесват, например литература и класическа музика (последня проект с актьора и режисьор Карл Марковиц); или съпоставянето на два композитора от различни епохи (предстоящ проект „Шостакович среща Бах“).
Photo by Martin Siebenbrunner
Какъв е твоят живот извън музиката?
Животът ми е изцяло посветен на музиката и семейството ми. Също обичам и танците.
Кой е въпросът, на който нямаш отговор?
Никога няма да имам обяснение на въпроса как човешкият индивид може да създаде толкова много гениални творби и да развие интелекта си в такава висока степен, и същевременно да е способен на толкова много жестоки и нечовешки действия, които остават завинаги в историята на човечеството .
Оставяне на коментар