Франк Барат е журналист и активист за мир и човешки права, както и един от координаторите на Трибунала „Ръсел“ за Палестина. Редактор е на книгата с интервюта и есета на Ноам Чомски и Илан Папе „Газа в криза“.
Терористичните атентати в Брюксел са една неописуема трагедия и техните жертви не бива да бъдат забравяни. Търсенето на отмъщение с военни средства обаче единствено би довело до повече терористи.
Като белгийски гражданин и активист в Брюксел, искам да споделя пет неща, които трябва да се имат предвид по темата.
ГОЛЕМИЯТ БРОЙ ВОЙНИЦИ ПО УЛИЦИТЕ НЕ НИ ПРЕДПАЗВА
Отговорът на Белгия след атентатите в Париж и тези срещу Шарли Ебдо беше да разположи хиляди войници по улиците на градовете си. Въпреки това – и въпреки усилията на разузнавателните служби – в Брюксел бяха ударени две от най-очевидните терористични цели – летището и метрото. Това може да се определи само като пълен провал от стратегическа гледна точка, както и по отношение на избрания начин да се „победи тероризма“.
Целта на военното присъствие е да подсили идеята, че държавата е тук, за да ни пази. На практика това не е вярно в много отношения. Военните защитават на първо място корпоративните интереси. Както активистката Ева Ясиевич се изрази, „увеличеното полицейско присъствие на публични места като антитерористична мярка е театър“.
ТЕ НЕ НИ МРАЗЯТ ЗАРАДИ СВОБОДИТЕ НИ
Расистката реторика в стил „те не обичат живота колкото нас“ е безсмислица, която внимателно трябва да бъде деконструирана. Когато убийците са се отправили на път към смъртта рано сутринта, небето е било синьо и слънцето е светело и при тях. Отвратителните им престъпления за тях и за извратения им светоглед изглеждат смислени. Трудно ми е да повярвам, че някой би убил друг човек просто за забавление.
Ако искаме едно по-светло бъдеще за обществото в неговата цялост, трябва внимателно и сериозно да изучим пътя, който някои лишени от права юноши извървяват, за да се превърнат във фанатични терористи.
ЗАТВОРЪТ НЕ ЛЕКУВА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ, А ТОЧНО ОБРАТНОТО
Пътят на атентаторите в Париж от дребни престъпници до масови убийци следва подобен модел. Бързият и екстремен процес на тяхната радикализация се осъществява не в джамиите, а в затворите. Те влизат като мошеници и излизат радикализирани и трансформирани. Време е да обърнем внимание към това, което Анджела Дейвис нарича „затворо-индустиалния“ комплекс. Причината е очевидна – затворите не „поправят“ хората и не им помагат да се интегрират обратно в обществото, чиято структура е спомогнала техния упадък на първо място.
ЗА ДА СПРЕМ ТЕРОРИЗМА, ТРЯБВА ДА СПРЕМ ДА УЧАСТВАМЕ В НЕГО
Ако разгледате случилото се във Франция и Белгия, ако изучите записите и прочетете всички медийни новини и анализи, ще откриете, че болшинството от тях насочват своето внимание към „сигурността“, „военизирането“, „ответния удар“ или „войната“. Едва една малка част засяга това, което терористите казват или пишат. Защо го правят? Какво са казали по време на зверствата си? Ако прочетете тази малка част, която не бихте намерили лесно в Гугъл, ще разберете, че те използват същия език и същите термини.
Извършителите на атентатите са били политически възпитани от разрушаването на Ирак, инвазията в Афганистан, бомбардирането с безпилотни самолети на Пакистан и Йемен, изтезанията в Гуантанамо Бей и Абу Граиб, колонизирането и окупацията на Палестина. Те се самоопределят предимно като мюсюлмани и са били ужасени от идеологическата война, която Западът води срещу т.нар. от него „мюсюлмански свят“. Това е основният мотив, задвижващ хората, които стават членове на Ислямска държава и се превръщат в убийци. „Вашите войни, нашата смърт“ се превърна в слоган след атентатите в Париж. И макар да не е съвсем точно, в него има някаква истина.
ПРАВИТЕЛСТВАТА ЗНАЯТ КАК ДА ПОБЕДЯТ ИСЛЯМСКА ДЪРЖАВА, НО ПРЕДПОЧИТАТ ДА НЕ ПРЕДПРИЕМАТ НИЩО
Няколко часа след терористичните атентати Обама заяви: „Ще тръгнем след тях.“ Така ли? Кога?
Знаем например, че хората, които в момента наистина се сражават с Ислямска държава, са кюрдите от Кобани и други сирийски градове. Знаем, че би било тежък удар за терористите, ако техните петролни маршрути към Турция бъдат прекъснати, а кюрдите бъдат подпомогнати. Правим ли нещо по въпроса? По никакъв начин.
Подкрепата към Турция – ключов участник в цялата ситуация, отдал се на макиавелска политика – е основен фактор за продължаващото насилие. Знаем и за ролята, която Саудитска Арабия (най-репресивната държава в света) играе в региона чрез финансирането на уахабизма – възможно най-радикалното и опасно тълкуване на Исляма. Вместо да предприеме някакви действия, за да спре разпространението на уахабизма, Западът го позволява. За пример можем да вземем Франция, която преди няколко дни връчи на Мохамед бин Найеф – престолонаследникът на Саудитска Арабия – своя най-висш Орден на почетния легион.
Трябва да се протестира срещу тези постоянни двойни стандарти и лъжи на нашите правителства. Те създават ненавист и омраза.
Превод: Момчил Вачев / Memoria de futuro
Източник: COUNTERPUNCH
Оставяне на коментар