Жорж Бенсусан
Френският историк Жорж Бенсусан, който работи в Мемориала на Холокоста в Париж, описва упадъка на нацията, накарал млади французи да се присъединят към бойците от “Ислямска държава” и да подготвят варварската атака от 13 ноември в Париж.
– Няколко терористи от клането в зала “Батаклан” са бивши престъпници от предградието. Виждате ли в този факт ново доказателство за съществуването на “загубени територии на Републиката”?
– Изглежда, че мнозинството терористи идват от онова, което се нарича днес “загубените територии на Републиката”, една книга от 2002 г. и израз, навлязъл в ежедневния език, в които нашите критици видяха следи от колониална война. Свирепа интерпретация, която изразява най-напред въображението на хора с натрапчиви идеи, които смятат, че войната в Алжир е незавършена.
– Как стигнахме дотук?
– Банална комбинация от няколко фактора е в основата на бедствието. Защо и как се създадоха социалните и етнически гета? Как масовата безработица изигра своята роля, към която се прибавиха прикрити форми на дискриминация. Въпреки това, обяснението е твърде недостатъчно, между другото, защото имиграцията препраща към доста други жители, където не поражда такова ултранасилие.
Как може да интегрира приемащата страна, когато част от нейните интелектуални и медийни елити толкова малко вярват в предаването на своето културно наследство? Когато част от политическата класа, която е била информирана за мащаба на проблемите с интеграцията, си е замълчала? Предполагайки, че с масови инвестиции в тези предградия, ще се реши един проблем, сведен само до неговото социално измерение.
Нечистата колониална съвест и интелектуалния разрив след 1968 г. (най-вече неговото левичарско потомство) допринесоха да се постави погрешно въпросът за културната интеграция. Там, където трябваше да се наблегне на общата принадлежност към нацията, подчертаваха различността (най-вече за другите, впрочем). Както бе свалено нивото на националните (какво означава да бъдаш французин?) и културни изисквания, така бе подценен натискът на общността над индивидите, на които трябваше да се помогне да се еманципират от групата си по произход. В това отношение, едно от малкото прояснявания бе законът за фереджето от 2004 г., който даде свобода на голям брой колкото мюсюлманки, толкова и мюсюлмани във Франция.
Втората част на въпроса е необходимата реформа на исляма спрямо демократичния свят, който го приема на Запад, спрямо секуларизираните общества, белязани от онова, което Марсел Гоше, следвайки Макс Вебер, нарече разомагьосването на света.
– За мнозина корените на злото са социални. Споделяте ли тази гледна точка?
– Част от причините са социални. Но като се има предвид, че имиграцията идва също от Азия, Африка и дори Европа, защото точно от арабо-мюсюлманската имиграция дойде това хипернасилие?
Не забравяйте, че от същата тази имиграция произлязоха повечето фанатици ислямисти, от Халед Келкал през 1995 г. до Немуш в Еврейския музей в Брюксел през 2014 г., като се мине през Мерах през 2012 г. и братята Куаши през 2015 г.? Непознаването на антропологията на арабо-мюсюлманския свят усложнява проблемите с интеграцията, така както отричането на културната среда и безхарактерното поведение, когато се разсъждава за исляма, втората религия в страната.
– Французи стреляха срещу други французи…
– Част от френското население вече не се разпознава в демократичните и републикански ценности на Франция. А още по-малко в нейната история. Тази част от населението изглежда, че се отцепва, уверявайки, че “не е Шарли”. Вследствие на което ислямистката радикализация на някои и одобрението им за атентатите от януари 2015 г. напомнят кълновете на гражданска война. Така войната, водена навън срещу “Ислямска държава”, е дублирана във френското общество от една неконвенционална и още по-тревожна война, чийто фронт е вътрешен.
Забравянето на културните матрици, част от което е идеята, че цялото човечество ще споделя едни и същи ценности, е резултат от една благочестива илюзия. Неразбирането на мистиката на жертвоприношението (шахид) в исляма, например, означава отказ да се разбере защо младите мъже се стремят да убият максимален брой мъже и жени, също толкова млади като тях (говорещи на същия език и родени на същата земя), преди да се взривят. Това не са “луди жестове”, а жестове, които принадлежат към друг мисловен и културен свят.
Въпросът за отговорността ще покаже един ден последователните отрицания на реалността. Ако вълнението, което съпътства това клане, не отвежда политическите, интелектуалните и медийни елити към едно истинно и малко по-смело слово от обичайното, и обвинява радикалния ислям, който отклонява част от френската младеж, за да я превърне във “вътрешен враг”, тогава ще трябва да си спомним думи на Босюе от една проповед през 1662 г.: “Бог се присмива на хората, които съжаляват за последиците на злото, с чийто причини са свързани”.
“Как стигнахме дотук?”, попитахте вие. Утре трябва да поставите този въпрос на поддръжниците на отричането на реалността, на отговорните за неоколониалния патернализъм, който сведе французите от чужд произход до техните корени и ги направи инфантилни с културата си на извинението, която за тях означаваше, че не са равни. Тогава, когато отмине “странното поражение”, ще започне може би времето на анализа.
Превод от френски: Галя Дачкова
Източник: Гласове
Оставяне на коментар