Юлия Владимирова
Ден преди Общоевропейския ден за протести срещу TTIР – 10 октомври, „Солидарна България“ представи специализиран доклад за ефектите от договорите за свободна търговия. В доклада са подчертани икономическите и юридическите последствия, които умишлено се прикриват, както и каква е историческата еволюция на подобни търговски споразумения. Докладът е озаглавен „Договорите за свободна търговия: Инструментът на силните в глобалната икономика“, а изследването е на „Солидарна България“ и „Колектив за обществени интервенции“ със съдействието на германската фондация „Роза Люксембург“.
12 държави вече оповестиха успешния край на преговорите по оформянето на Транстихоокеанското партньорство (ТРР), юридически се дооформя и търговското споразумение между ЕС и Канада (СЕТА), а преговорите по Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТТIP) между САЩ и ЕС напредват. Експертите и активистите посочват, че липсва гласност относно договорите за тези партньорства. За широката общественост клаузите остават неизвестни, а правилата пораждат съмнение. Спорно е предложението например частни съдилища да съдят държавата, ако тя засегне интересите на големи корпоративни структури. Единици са тези лица, които имат достъп до „тъмната стаичка“ в Брюксел, в която мистериозно и тайствено са изложени неясните текстове на споразумението TTIP. Договорите за свободна търговия се сключват с обещание за ускорен ръст и повече работни места, но историческият опит показва, че предизвикват обратни ефекти. Тези договори водят до нов феномен, а именно богати държави с бедни хора, пояснява журналистът Иво Христов.
Още преди края на Втората световна война, водещи икономисти обсъждат начините за предотвратяване на мащабни кризи и за осигуряване на устойчиво развитие на света. Замислена е и всеобхватна система под егидата на ООН, която да осигури основни принципи в нейната харта. Така се случва Общото споразумение за мита и търговия от 1947 г. – ГАТТ. Преломният момент е през 80-те години, когато Уругвайският кръг преговори радикално променя това споразумение. И се основава Световната търговска организация (СТО), която вече не се съобразява с ООН, и държавите не са задължени да си сътрудничат за повишаване на заетостта и жизнените стандарти. Капиталът има нова цел – либерализацията на търговията, трансграничните инвестиции и финансите. След отварянето на пазарите става ясно, че тези, които единствено се облагодетелстват от либерализирането, не са обикновените хора, а могъщите корпорации.
В доклада се отделя и специално място за анализ на ефектите от NAFTA – Северноамериканското споразумение за свободна търговия между САЩ, Канада и Мексико, сключено преди 20 години. Както за предстоящите споразумения, така и при приемането на NAFTA, са се обсъждали само ползите за държавите. Но вместо обещаните от президента Клинтън 200 000 нови работни места, САЩ губят общо един милион такива, а хората без колежанско образование (които са 63% от жителите на САЩ), губят за тези години 12,2% от покупателната си способност. В Канада загубените работни места са 1,4 милиона, материалното неравенство в обществото расте, а 24% от местните компании фалират. За същия този период в Мексико броят на бедните се е увеличил с 14,3 милиона души, а близо половината от семейните фермерски стопанства изчезват.
Данните, изследвани от авторите на доклада, подсказват, че е добре да се обсъждат подобни споразумения, докато те все още се договарят. От всеки брюкселски лобист на корпорация чуваме обещания, колко прекрасни и евтини стоки ще ни донесе TTIP и как всеки безработен ще забогатее благодарение на многото инвестиции. Дори Международният валутен фонд не спори за това, че договорите за свободна търговия допринасят за неравенството. Анализът сочи, че с въвеждането на TTIP ще се даде възможност на външните инвеститори да съдят държавата, че не са реализирали печалбите си или съществуват законови пречки, които възпрепятстват работата им.
10 октомври е общоевропейски ден за протести срещу TTIP. Десетки хиляди хора ще протестират в много европейски столици срещу липсата на прозрачност по клаузите на това споразумение. Очаква се едно от най-големите шествия да бъде в Берлин и над 50 000 души да излязат по улиците на града.
В София протестът започва в 17 часа. Шествието ще тръгне от паметника на Патриарх Евтимий. Ще премине през представителството на Европейската комисия и ще стигне до Министерството на икономиката.
Източник: Списание „A-specto“
Оставяне на коментар