Парадокси и решения в науката и образованието

jan_matejko-astronomer_copernicus-conversation_with_god

„Астрономът Коперник или разговори с Бога“. Художник – Ян Матейко, 1873

 

b-gagovaПарадоксът, който и без много взиране сме принудени да констатираме, е че в последния четвърт век не само българската, а и европейската академичната наука не са мръднали дори с крачка напред във философското осмисляне на битието ни и за жалост се отдалечават все повече и повече от проблемите на реалността, в която живеем.

Научната мисъл в Европа, доскоро център на трансформиращи света прогресивни идеи, сега принудително е закотвена в дребнотемието, а допустимите в научните среди полемики са от типа на средновековната дилема „Колко дявола могат да се съберат на върха на една игла?” Публикуването на революционни научни идеи, съществени  открития от принципно естество и дори на радикални технологични новости в реномираните научни издания на практика е невъзможно, поради съществуващата убийствена цензура на рецензентите спрямо всичко, отклоняващо се от очертанията на официалната догма. Разработките на автори без необходимите протекции или излизащи извън утвърдените научни теории не се публикуват. Има обосновани съмнения, че в много случаи материалите се препращат веднага на инвестиращите в изданието или конферецията корпоративни субекти, които бързо усвояват ценното от тях, архивират го и го представят като свое или, ако противоречи на интересите им, целенасочено го дискредитират публично. Прави  също така впечатление, че изискванията към материалите за публикация са твърде формализирани и задължително на удобния за спонсорите английски език, сякаш на друг език не може да се мисли и твори. Възниква и въпросът – на чужд за Европейския съюз език ли ще се прави наука  и ще се управлява съюзът след окончателния Брекзит.

Два от основните дефекта на съвременната наука, макар и не единствените, са безличието и бягството от фундаменталните проблеми. Никой не знае имената на същинските творци на техническите придобивки, от които се ползваме. Съобщават се само имената на корпорациите производителки. Фундаметалните научни изследвания са елиминирани или обезличени. В обществените науки открития няма, защото не се допускат. В медицината се стимулират предимно нововъведения, свързани с роботизирането на човека и експерименталното трансформиране на неговата автентична  същност. Така е не само в България, така е във Франция, Германия, САЩ, вероятно и другадe.

Може би най-трагично и опасно е  положението в астрономията, астрофизиката, астробиологията и свързаните с тях научни направления, защото съдържат възможността за мирогледна промяна в човешките разбирания. Според официалната наука, вселената е съставена  от милиарди галактики, всяка от които се състои от неизброимо множество звездно-планетарни системи, но планетата, която се обитава от земното човечество, е единствената, на която по всяка вероятност съществува разумен живот. Има обаче някаква математическа и философска абсурдност в подобна хипотеза, поради което много учени я оспорват и търсят доказателства за съществуването и другаде на разумен живот и мисловни същности, с подобни на нашите параметри и форми. Задават си въпроси – какво всъщност е живот и какво – разум, възможно ли е да съществува разумен живот в небиологични форми.

737astronom2016

От дълбока древност се знае, че битието и мисленето за него се развиват като една спирала, в която дълговременните количествени натрупвания чрез пореден скок преминават в качествени изменения. Земното човечество вече се намира на върха на пирамидата от количествени натрупвания и скокът, трансмутиращ (преобразуващ) количествените натрупвания в по-високо качество на мисленето, е неизбежен.

По-чувствителните учени вече усещат вятъра на бъдещето и аромата на идващата научна пролет. Предчувстват, че предстои научна революция, водеща към рязка промяна в доминиращия начин на мислене и организация на обществения живот. Ала сражението между неотстъпващото старо и настъпващото ново все още е в разгара си, може би дори в най-ожесточената си фаза.

Битката за доказване и отстояване  на истината в самите академични среди е непосилна и безсмислена, затова много учени с мощна творческа мисъл се отказват от нея и се насочват към научно-популяризаторска дейност. Това са тези, които са убедени, че най-важното е истината да пробие през дебелата академична изолация, дори и това да е на страниците за развлечения в жълтата преса. Стремежът към истината за тези дръзки личности неминуемо е свързан с поражения върху техния академичен авторитет, кариера и финанси. За отдадените на науката обаче титлите нямат значение. Значение има само истинското знание.

ЦИВИЛИЗОВАНИ И НЕЦИВИЛИЗОВАНИ ФОРМИ НА НАУЧНО ДОКАЗВАНЕ

Какво се случва в българската академична общност? Същото като случващото се в американското и европейското научнo съсловиe. Научното доказване нерядко се заменя със силово – от академичен и от неакадемичен тип. Битката за откриването и разкриването на истината, както в тъй наречения „цивилизован свят”, така и в „нецивилизования”, към който са ни причислили, е титанична, дори епична. Едни падат – други заемат мястото им на огневата линия. И тук, както и там, най-ожесточени и безкомпромисни сражения се водят в областите, свързани с космоса, енергетиката и правото. Само че тук се водят подмолно, с удари в гръб и под пояса. Както с изненадващи удари, нанасяни отвътре, така и с удари, насочвани отвън  навътре.

Конкуренцията между глобалните научни центрове, в които нерядко се чувствува недостиг на творчески идеи, въпреки изобилното им финансиране и пълните с енергия и научна прозорливост тигри, лъвове и мечки на Изтока, става все безкомпромисна. Сегашните господари на истината нямат никакви морални задръжки при премахването на възможния конкурент, дори и в зародиш. Правилото за изпреварващо елиминиране на евентуалния противник преди да е укрепнал до степен, че да се противопостави, е водещо в конкурентната борба между научни центрове, университети, отделни учени и теоретични концепции. Повтаря се случилото се в икономиката на цялата т.н. Източна Европа преди четвърт век. Тогава по външно внушение се изкупиха чрез фалшиви „инвеститори” структуроопределящите предприятия за 1 долар и след това умишлено се унищожиха. Няма завод – няма проблем. Няма Академия – няма проблем. Няма обсерватория – няма проблем. Нещо подобно май беше казал преди време и самият Сталин.

rojen-203157-810x0

През есента на 2015 г. Астрономическият комплекс обяви дарителска кампания за спасяване на Националната астрономическа обсерватория „Рожен“, която се руши и е опасна за учените. Куполите над телескопите пропускат дъжда и водата тече върху техника за милиони левове. В помещението на телескопа зелен мухъл е плъзнал по стените, а мазилките са паднали. Гредите на купола над самото огледало на телескопа са черни и прогнили от течовете. Телескопът за наблюдение на Слънцето също не работи поради компрометираният му филтър, който трябва да се смени. Необходими са средства за ток и ремонт на куполите, на помещенията и инсталациите за заземяване и защита от мълнии. През зимата месечната сметка за ток стига до 27-28 хил. лв. За да пестят, учените се събират в една стая и се обличат като за Северния полюс.

 

И въпреки това Дон Кихотовците не изчезват и не се отказват от битката си с немелещите нищо вятърни мелници – та така… чак до края на света, до победен край – както пееше един незабравим български актьор – Коста Цонев, в един още по-незабравим телевизионен спектакъл, посветен на Дон Кихот.

Типичен български пример за такава епична борба на един съвременен научен Дон Кихот с работещите на празен ход  институционални  мелници е любимецът на публиката в научно-популярните предавания – Лъчезар Филипов, който умее да разказва по очарователен и разбираем за всички начин и най-сложните космически доктрини. За уважаващите го, той е повече от професор, а за вбесяващите се от него не е достоен да бъде дори доцент, трябва  незабавно да бъде уволнен от БАН и захвърлен в дън горите тилилейски. А името му да бъде посипано с пепел и забравено. И може би да се закрият Институтът за космически изследвания и технологии и Институтът по астрономия, заедно с Националната астрономическа обсерватория в Рожен към БАН, защото е недопустимо невзрачна малка държавица като България да си въобразява, че може да има някакъв принос в космическите науки и да си пъха носа там, където според някои, не й е мястото. Що се отнася до Космическата станция на връх Мусала – тя отдавна бе успешно изгорена и ликвидирана. На трапезата на Великите сили не се допускат други  народи. Все още е така.

ПАРАДОКСЪТ НА ФЕРМИ И ПАРАДОКСАЛНИТЕ АРГУМЕНТИ

2017-04-29_225932Повод за тази статия  стана едно появило се в пресата в края на месец февруари 2017 година странно „Отворено писмо до  Председателя на Българската академия на науките и до Директора на Института за космически изследвания и технологии” от 67 студенти и докторанти от България и чужбина с искане за оставка на доц. д-р Лъчезар Филипов, ръководител на секция „Астрофизика и космическа динамика” към Институтa за космически изследвания и технологии на БАН.

Причината, която ме подтикна да я напиша обаче, е много по-мащабна и дълбока, и е най-вече от морално, емоционално и философско естество. Почувствах се дълбоко потресена от неспособността на българската  академична общност, на политиците и на българската интелигенция, включително и лично моята, да осъзнаем навреме случващото се в света около нас и със самите нас и да предприемем своевременно наложителните предохранителни действия. Ние всички вкупом сега сме като жабите, пуснати в тенджера с хладка вода, които не разбират, че ги варят на бавен огън и не се сещат веднага да изскочат  навън. Жизнено важният въпрос за всички ни вече е: Има ли  още някакъв шанс за успешен отскок навън от тенджерата с почти заврялата вода? Няма как да разберем отговора, преди да извършим сами този самоспасителен скок, прилагайки цялата си възможна сила и воля.

Няма как да се разбере и казусът с българския Дон Кихот – астрофизикът Лъчезар Филипов, без да се хвърли едно око на главоблъсканицата в глобалната наука за вселената и наличието или липсата на разум с неземен произход.

В последните няколко години търсенето и намирането на планети извън Слънчевата система (така наречените екзопланети) стана много активно. Все по-често се регистрират потенциално обитаеми планети, на които може би е възможно наличието на някакви форми на живот. Открити са и голям брой екзопланети, по-тежки от Земята – т.нар. свръхземи. Въпрос на време е да се намери планета със земна маса, температура и условия, подходящи за земеподобен живот при все че не е задължително евентуалният живот на други планети да е от земен тип. Нещо повече – в края на м. февруари 2017 г. американската космическа агенция НАСА съобщи, че е открила слънчева система със 7 планети, които са сходни по размер с нашата, а три от тях са в т.нар. обитаема зона, което означава предполагаемо наличие на вода и живот.

Успоредно с напредването на тези научни постижения, привържениците на догмите за произхода на живота и на човека като уникално земно явление, характерно само за нашата планета, за съжаление стават все по-агресивни и аргументите им започват да се разпростират извън полето на  етичната академична дискусия. Егоцентричната нагласа – аз и никой друг, човекът и земята са уникални и цялата вселена е създадена, за  да ги обслужва – тях и конкретните егоцентрични персони, става все по-масова и самоунищожителна.

655-402-ekzoplaneta-zvezda

Новооткритата наскоро планетата LHS 1140 b се намира само на 40 светлинни години от Земята. Тя обикаля около своята звезда (LHS 1140) веднъж на всеки 25 дни. Звездата е доста малка – около една пета от размера на Слънцето. Затова и нейната обитаема зона е доста по-близо. Самата планета получава около половината слънчева светлина, която получава Земята, но това може да се окаже достатъчно за условия на живот. Според учените LHS 1140 b дори е сред езкопланетите, на които има най-голяма вероятност за наличието на такива условия. (Илюстрация на новооткритата екзопланета и нейната звезда. Източник: Harvard-Smithsonian Center for Astrophysics)

 

В обобщен вид най-често срещаните гледни точки по темата за  възможното съществуване на разумни форми на живот със сходен или съществено различен от нашия хуманоиден тип, оформят три основни групи хипотези:

І. Животът на земята е уникално явление, а човекът  е най-вероятно случайно следствие от еволюционния процес, преминавайки през всички фази на развитие. По-силните и по-пригодните за оцеляване индивиди по пътя на естествения подбор са достигнали до сегашното ниво на развитие (Дарвиновата теория). Ако в нашата галактика имаше друга по-развита от нас цивилизация, то нейни представители щяха досега да са ни открили и колонизирали. Следователно, щом те  не са  тук и не ги виждаме около себе си, може да се направи изводът, че те изначално не съществуват.

fermiТози тип мислене е господстващ в официалната наука и се олицетворява от тъй наречения „Парадокс на Ферми(Парадоксът на Ферми пита: Ако ние не сме уникални, то къде са всичките други извънземни цивилизации? – бел.ред.), по името на нобеловият лауреат по физика Енрико Ферми (на снимката), за когото се твърди, че го е формулирал, но пък се оспорва от друг учен – астрономът Робърт Грей, според когото „Парадоксът на Ферми не е нито на Ферми, нито е парадокс”, а се афишира, за да  се пречи на финансирането за търсене на разум с неземен произход. Основният акцент в тази група хипотези пада върху твърдението, че щом няма обективизирани доказателства за нещо, то не съществува в обективната реалност.

carl_sagan_planetary_societyІІ. В необятната и многообразна вселена и дори в нашата галактика броят на цивилизациите, които съществуват и чиито сигнали можем да открием, е потенциално измерим в хиляди и много от тях вероятно са ни открили и ни наблюдават внимателно, но не влизат в контакт с човечеството, защото ние още не сме узрели за общуване с тях. Ярки представители на този научен възглед са д-р Франк Дрейк, който през 1961 г. представя теоретична формула за изчисляване на количеството на технологично развитите цивилизации в нашата галактика и видният американски астром и астробиолог Карл Сейгън (на снимката), който задава въпроса: „Ако сме сами в Космоса, не е ли това ужасна загуба на пространство?”

ІІІ. Няма официализиран контакт с разумни същности от неземен произход, защото „Те” са заинтересовани да не знаем достатъчно за тях. Тези теории се развиват най-често навън от академичните среди. Възможни са и други комбинации от гледни точки.

Възгледите и научните хипотези, популяризирани от българския астрофизик доц. д-р Лъчезар Филипов, се намират най-близо до втората група хипотези и са активно оспорвани от представителите (явни и скрити) на първата група хипотези, и то най-вече – с неакадемични похвати. Обвиняват го в липса на обективизирани доказателства за изявленията му на научните конференции и в пресата, както и в разпространение на лъженаука. Най-силно атакувани са схващанията му за това, че търсенето на други цивилизации с радиотелескопи (радиовълни) е неефективно и трябва да се замени с други по-надежни методи, че е по-вероятно контактите с представители на други цивилизации да се осъществяват на ментално, а не на образно ниво, и че посещения на другопланетни пришълци на земята има отдавна, включително и контакти с тях на правителствени нива. Не би могло да се твърди със сигурност дали тези негови схващания са обективно верни или не, но би могло да се каже ясно, че мястото на тяхното оспорване е само в научна дискусия от най-високо академично ниво, а не в съмнителни студентски подписки. Още повече, че именно първата група хипотези  изглеждат твърде абсурдни и наивистични и приличат повече на детска приказка, отколкото на сериозна наука.

2017-04-29_231955

Франк Дрейк създава уравнения за потенциалния брой на цивилизациите в Космоса

 

***

Това кратко изложение на основните групи  мирогледни възгледи в космологията бе направено, за да се разбере по-добре парадоксът фундаметални научни концепции от висше ниво на сложност да се оспорват не чрез цялостно или частично доказани факти и научни аргументи в полза на собствената теза, а чрез ефектни, но безсъдържателни обвинения срещу опонента. Дори и с набеждаване в разпространяване на лъженаука, т.е. умишлено фалшифициране на факти и данни от обективната действителност, вместо с представянето на безспорни доказателства за обратната теза. И всичко това се върши не очи в очи, а чрез подписка от студенти и докторанти с неясна идентификация, разпръснати в множество български и европейски университети. Прави впечатление, че в подписката са изписани български имена и до тях – някакъв неидентифициран университет от европейски град. Би било коректно да се изпише официалното название на съответния университет, факултета, в който се обучава съответния студент или докторант, неговата специалност и учебното ниво, до което е достигнал. А това не е направено. Липсва и имейл за обратна връзка. Освен това не е ясно кога и как тези млади хора, въпреки скъпото и нелеко следване в друга държава на нероден език, често придружавано от допълнителен труд за самоиздръжка, все пак са намерили време да проследят изявите на един астрофизик в българските медии. Изчели са и са изслушали също така и интервютата и публикациите му в пресата и са проследили работата на международните конференции, в които той участва или самият организира. Поради това са се почувствали „отблъснати” и „накърнени” от българската наука, БАН и ИКИТ, асоциирани чрез медиите с доц д-р Лъчезер Филипов, и заявяват, че не желаят да бъдат част от опозорената от него институция, сякаш вече са поканени да участват в конкурс на БАН.

Вторият, но много по-съществен аспект в това писмо е парадоксалният аргумент, че то е плод на загрижеността на авторите му за ощетяването на българския данъкоплатец чрез заплата на един доцент в БАН. Възниква напълно естествено въпросът: А кой ще обезщети българските данъкоплатци и бюджет за загубите на средствата, вложени в тяхното лично образование от предучилищна възраст до завършване на гимназия и университет? Кой ще обезщети българската икономика за загубите, настъпили поради  присвояване от чужди икономики на подготвения за нуждите на българската икономика интелектуален продукт? Заплатите и спестяванията на родителите на следващите в чужбина захранват чужда образователна и икономическа система, вместо да влизат в бюджетите на българските университети. Нашите университети се задъхват финансово, принудени са да свалят критериите за прием поради източването от чужбина на елита на всеки випуск. По последни данни от медиите, около 6000 елитни випускници ежегодно напускат България и по-голямата част от тях не се връщат обратно. Намаленият прием в българските университети води до повишаване на разходите и повишаване на таксите. А заплатите и съответно – пенсиите на българските преподаватели, са най-ниските в Европейския съюз. Дори и най-съвестните университетски преподаватели са принудени вместо да правят наука, да преподават на няколко места, за да изхранват семействата си. Част от изнесените средства действително се връщат обратно в страната като помощ на вече работещите имигранти за техните семейства. В издръжката на безплатното образование обаче участват всички работещи в България български граждани, а когато се пенсионират, вече няма кой да изработва техните пенсии.

На  младите интелигентни студенти и докторанти, ангажирали името си с това писмо, вероятно им се струва, че ако написаното в него  е истина, то това само по себе си е достатъчно основание и оправдание да не се върнат в родината си, която ги е изучила безплатно до ниво да бъдат приети веднага в западен университет. В резултат на омерзението си, вместо да работят за родната икономика и просперитет, те ще се посветят на забогатяването на страната, която ги е засмукала с примамки в своята образователна система и икономика. Засега това изсмукване на най-талантливите младежи се постига чрез агресивна самореклама  на всевъзможни първо-, второ- и треторазрядни университети от Холандия, Германия, Великобритания, Франция и САЩ и чрез добре разработена система от стипендии и други благини, ангажираща студента да остане да работи след следването си в съответната държава. А университетите в Букурещ, София, Прага, Варшава и Будапеща по-лошо образование ли осигуряват?

2017-04-29_232917

Този цивилизовано-нецивилизован метод за надмощие над конкурента е част от доктрината на икономическия дарвинизъм и конкурентната борба като стимул за развитие на икономиката. Разработени са както подходите за присвояване на чуждите кадри, така и правила за защита на своите. Младите хора обаче, дори и да са интелигентни и некомерсиални, ако не са натрупали  поне малко трудов стаж и опит, все още са много наивни, лесно се възпламеняват и се хвърлят с ентусиазъм във всякакви непроверени каузи. Затова и повечето изкуствени революции се правят от старите чрез измаменото и пожертвано поколение на младите.

Позоваването на този актуален казус за посочване на проблем в науката не е взимане на позиция по него, а по-скоро пример как трябва да се подхожда в спорове с опоненти и какво не трябва да се допуска от самата академична гилдия, ако иска да пази авторитета си. Освен това, следва да се добави, че в научната дискусия политическите аргументи са абсолютно недопустими и са самодискредитиране за този, който ги прилага.

Такива писма най-често се подготвят от амбициозни колеги, които се чувстват ощетени откъм кариера и медийно внимание. Или от тези, които постигат собствено благоденствие чрез своевременно унищожаване на конкурентите и  инакомислещите. Всеизвестно е, че подобни подписки се правят и срещу обещания за оценки, стипендии, командировки в чужбина и бърза кариера. Като метод за отстраняване на конкурента с помощта на задкулисна операция, на повърността на която се показват само „загрижени” студенти, тази практика съвсем не е нова и има дълга история и в българските университети. Ето един пример от личния ми педагогически опит.

Преди 26 години, с подобна „студентска” петиция и подписка към нея, бе елиминирана научната дисциплина, която преподавах тогава в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски” – „Управление на народното стопанство”.  По сходен начин тя бе трансформирана или премахната и в другите университети. Тогава част от подписалите се студенти заявиха, че някой събирал подписи да се учи една дисциплина по-малко и те се подписали. А други въобще не знаеха какво са подписвали.

peticii

Някои от методите са отстраняване на спорни или неудобни учени и университетски дисциплини са едни и същи преди 26 години и сега – не чрез академична дискусия, а чрез отворени писма и петиции, чиято спонтанност често остава съмнителна

 

ЗЛАТНИТЕ РЕЗЕРВИ НА БЪЛГАРИЯ

emil_minevСега – в началото на месец март 2017 г., научихме тъжната новина, че е починал друг Дон Кихот на българската наука – доц. д-р Емил Минев. Учен от много висок клас с нестандартен подход към проблемите и пробивна творческа мисъл, той водеше дълги години война със същите немелещи нищо вятърни мелници на институциите, от които зависеше реализацията на неговите може би гениални научни идеи. Искаше реализация именно тук, в България, а не другаде. Загуби тази война, но заедно с него я загубиха и всички средностатистически българи, защото разработената от него теория за слънчевата енергетика, включваща и метод за трайно съхранение на получената от слънцето енергия, означава не само енергийна независимост на България като цяло, а и енергийна независимост на отделните селища, домове и стопанства. Икономическия ефект от неговите  разработки далеч, далеч надхвърля всички заплати, които е получил въобще през живота си, но въпреки това, в Института по електрохимия и енергийни системи (ИЕЕС) при БАН  преди около година прецениха, че именно неговото звено за енергийна ефективност е излишно за науката и икономика ни, и е належащо  незабавното му ликвидиране, дори и преди довършване на вече започнатите проекти. Това бе наказанието за медийните  изяви на доц д-р Емил Минев и критиките му към ръководството. И нагледен урок за всички, които дръзнат да надигнат глава. Съкратиха го, сломиха го психически, а оттам и физически. Вече няма кой да довърши разработките му за независима българска слънчева енергетика, но нечий кариерен хъс и нетърпимост към същинските творчески учени са удоволетворени.

abadjievОтново сега, в края на м. март 2017 г. на 85 годишна възраст с почести бе изпратен един от най-добрите ни спортни треньори – Иван Абаджиев. Неговият принос към спортната и педагогическата наука надхвърля неколкократно спортните и треньорските му постижения. Разработената от него методика за постигане на върхови постижения не чрез допинг, а чрез дозирани големи натоварвания на организма, има значителни възможности за приложение в други области на спорта, възпитанието на младото поколение и научното развитие на учените, включително и за запазване възможностите на организма и мисловните способности в късна възраст. Какво се случи обаче с неговия отбор и неговата методика и как чрез външно въздействие, с вътрешна помощ, бе елиминиран нашият отбор по вдигане на тежести, може да се разбере от интервютата му в последните години, в които се чувстват огорчение, но и напълно запазена памет и мисловни способности.

Нашите български „Златни резерви” – хората със знания и опит, си отиват един по един и никой не се опитва да съхрани това, което е имало в главите им.  А после то ще трябва. Много ще трябва.

beshkovПак сега, в началото на месец март 2017 година, в пресата бе публикувано съобщение за още една  българска разработка в областта на енегетиката. Екип от Института по инженерна химия при БАН е разработил метод и е тествал пилотна инсталация за добиване на елекроенергия от сероводорода, съхранен в дълбините на Черно море. Знае се, че преди повече от тридесет и пет години в институтите на БАН вече са правени експерименти за добиване на енергия от черноморския сероводород чрез различни методи, включително и чрез използване на водорасли (биотрансмутация). Чак сега обаче има успешен резултат и официален патент, макар и по друг метод. Екипът, все още е тук в България, и както заявява проф. Венко Бешков (на снимката), е готов да работи за благото на България тук, в българската черноморска зона и само с български фирми. В компетентните български държавни институции, а те са Министерският съвет, Министерство на икономиката и Министерство на енергетиката, все още няма визия за  дългосрочна стратегия и проектно финансиране в това изключително перспективно направление. Затова проектът ще се реализира в Кувейт от кувейтски инвеститори.  А в България пък са поканени  крупни чужди фирми да търсят петрол и газ в черноморските ни дълбини. Замисля ли се някой  от взимащите такива решения и даващите разрешения, какви са  истинските  цели и намерения на тези глобални играчи? Дали не са твърде опасни за България?

ПАРАДОКСЪТ НА ФЕРМИ И ПАРАДОКСЪТ НА БЪЛГАРИТЕ

Всички българи знаят какво се случи с  българското национално стопанство и неговото управление преди четвърт век. Заради липсата на прозорливост и бездействието ни ТОГАВА – останахме без българско национално стопанство и без българска стопанска наука СЕГА – и без българска космическа наука, без българска енергетика и без българска педагогика ли да останем? Научните открития на повечето български учени отдавна се патентоват в чужбина и се усвояват от чужди икономики. Има изобретатели, които вече реализират проектите си в Китай. И къде ли още не по света. Но не и тук. Децата на България учат по чужди методики, а българските са забравени. До кога така? От кого зависи? Може би от всички нас?

По-важен за нас сега е не парадоксът на Ферми, а „Парадоксът на българите”, който се изразява най-кратко чрез народното умотворение „Вода гази – жаден ходи”. Това е парадоксалният феномен – един талантлив народ, наследник на древна високоразвита цивилизация, населяващ земя като райска градина,  да е допуснал да затъне толкова дълбоко в битовизъм, дребнавост, завист, злоба към кадърните, и като последица от всичко това – в мизерия, че собствените му деца да бягат  надалеч от него, търсейки по-добро място за обитаване.

През 1950 година Енрико Ферми бил попитал по отношение на другопланетяните: „Къде са те? Ако наистина ги има, щяха да са тук, да ги виждаме около нас?” А българите сега се питат: „Къде са талантливите деца на България? Ако наистина ги има и обичат тази земя, щяха да са тук, да работят за благоденствието й.”

А има ли ги?… Има демографски срив. Младото поколение заминава и няма кой да ражда в родината му. Всъщност това е данъкът, който победеният плаща на победителя в студената война. До кога така? Не е ли време за обръщане на посоката? Замислят ли се младите български емигранти, че все повече и повече заприличват на още по-младите от тях африкански или други емигранти, които бягат от много по-трудни условия и безперспективност? И едните, и другите са устремени към нови земи. Но понякога се случва и това – на новото място не ги искат вече, а на старото – не ги приемат обратно. Чуждата родина ги прогонва, собствената ги отхвърля. Нежелани и прокудени са и на двете места. Нерядко това е перспективата, ако се забавят да се върнат в родината си, която все още ги чака с копнеж.

32_15

Ежегодният форум “Кариера в България. Защо не?” се провежда от 9 години и е мястото, където българите с опит и образование от чужбина са винаги добре дошли да научат за кариерните възможности в България, да почерпят вдъхновение и да поставят началото на нови професионални и лични запознанства. Опитът показва, че знанията, които българите трупат в чуждестранните университети, и уменията, които придобиват в стажове и работа в чужбина, са ценени все повече от българските работодатели. Форумът привлича водещите български компании, които предполагат най-конкурентните условия за професионално и личностно развитие на работния пазар у нас. Форумът е полезен за всички, които обмислят завръщане в България или вече са се завърнали. Всяко следващо издание на форума е все по-голямо и посещавано от предишното и с това доказва, че се увеличава броят на успешните българи, които искат да се завърнат и реализират в България. Проектът е съвместна инициатива на Тук-Там и Back2Bg и двукратно е награждаван за бизнес събитие на годината. В началото на септември 2017 г. ще се проведе 10-то издание на форума.

 

Защо бягат от своята си родина? Може би защото умишлено им се внушава чувство за безперспективност и страх от трудностите  тук, на собствената им земя. Затова поемат към чуждата, оформена във въображението им като „обетованата земя”. Понякога обаче трудностите, оскърбленията и униженията там са много по-големи, снизходителното отношение и дори презрението към емигрантите, като към същества, неспособни да си организират добър живот в родината, няма как да не е болезнено. Немалко българи предполагат, че ако се върнат  у дома, ще гледат на тях като на неудачници. Не, не е така. Все още ги чакаме, ала след време ще бъде късно и за тях.

ИЗВОДИ И РЕШЕНИЯ – ТУК И СЕГА

Засега няма достатъчно видими признаци за контрадействие от българската университетска и научна  общност, и най-вече от държавните институции, което да бъде насочено към преустановяване на съществуващата от доста години крайно некоректна практика за тихо ограбване на готовия български интелектуален продукт. Само се констатира фактът, че България е най-големият износител на мозъци в цяла Европа и че интелектуалната имиграция за сега е еднопосочна. Тя и за в бъдеще ще остане такава, ако не се предприемат решителни контрамерки.

Някаква светлина в тунела, макар и едва мъждукаща, е разработеният от екипа на служебното Министерство на образованието и науката, съвместно с експерти от БАН и висши училища, проект за Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2017-2030 г. Неочаквано смело в него е констатирано устойчиво изоставане на България в научното развитие (от 34-то през 1985 г. – на 58-о през 2015 г. място по научни резултати), което от своя страна е довело до изоставане в областта на иновациите и високотехнологичната индустрия, а оттам – и в приходите и качеството на живот. Има идеи и срокове за излизане  от това пагубно състояние, но няма обществен кипеж и натиск науката да се превърне в действителен приоритет и двигател за растеж. И този път фундаменталният проблем за науката като двигател на икономиката бе неглижиран от медиите и заменен с ежедневни политически клюки. Това означава, че научната общност ще трябва да се активизира и да защити своевременно правото си на самостоятелно министерство, различно от това, в което водещи проблеми са основното образование, учебниците и матурите. Необходима е и активна политическа воля, далновидност и решителност, за да се обърне посоката на научните резултати и тяхната икономическа възвръщаемост от низходяща във възходяща и да се сложи основата на нов, градивен етап в научното и стопанско развитие на държавата ни.

При благоприятни перспективи за работа по специалностите им и стимулиращо заплащане на труда им, квалифицираните млади гурбетчии ще започнат да се връщат. Поне тези, които обичат родината си. Така че началният ход по разработването на национална стратегия за развитие на научните изследвания и приложение на резултатите им в практиката е полезна крачка в правилната посока, но са необходими още много крачки и ходове напред, за да се стигне до нейната реализацията.

2017-05-01_014913

Сдружение „Тук-там“, инициатор на форума „Кариера в България. Защо не?“, определя себе си като организация на българите с опит и образование в чужбина, които вярват в България.

 

Първа стъпка към това може да бъде разделянето на сегашното Министерство на образованието и науката на две ведомства – Министерство на образованието и възпитанието и Комитет за висше образование, наука и технологии, макар и първоначално без ранг на министерство.

В министерството, което ще отговаря за общото и професионалното образование, е наложително да се създаде и звено за профилактика и предотвратяване на противообществените прояви на подрастващото поколение (учащите се и неучащи се малолетни и непълнолетни). Негова основна задача трябва да бъде изследването на причините и разработването на методи за преодоляване на засилващата се склонност към агресия, както и създаване на нови  форми за работа с лицата до 18-годишна възраст, необхванати от училищната мрежа.

Създаването, по-точно възстановяването, на самостоятелно ведомство за висше образование, наука и технологии, ще даде стабилна основа и тласък за бърз скок в науката и икономиката, които са неразривно свързани. Всички наблюдения и анализи на глобалните тенденции показват, че доброто образование, науката и културата са най-важните предпоставки за успешно развиваща се икономики и добре уреден обществен живот.

Друга, дори неотложна мярка, е промяна на законодателството ни, насочена към ограничаване на възможността за присвояване на родния образователен и научен продукт. Не е нелогично други държави да насочват имиграционната си политика към привличане на най-умните и най-добрите. Нелогично е и граничи с национално самоунищожение, ако потърпевшата държава не реагира адекватно и не въвежда контрол и контрамерки срещу тази нелоялна конкуренция. На пагубния износ на генофонд и интелект трябва да се сложи край. Законодателните промени в тази посока са абсолютно наложителни и то веднага, защото парите за пенсии на българските учители и университетски преподаватели сега изтичат в чужбина.

Всичко това не е невъзможно да стане и вероятно ще се направи. Това, което не може да се направи с пари, нито с много пари – става чрез ум и разум. Ако вдигнем отново погледа си към висините и възвърнем самочувствието си – ще стане.

Тази статия не е зов за защита на един или няколко български учени с европейска, а може би световна значимост. Тя е зов за защита на всеки един учен, който може да попадне в подобна ситуация. Това е и зов за защита на почтенността  и морала в  научно-образователната общност. Ако пренасочим съзнателно енергията, която се хаби за конкуренция и конфронтация, и от състояние на противодействие преминем към целенасочено взаимодействие – ползотворните резултати за всички ни ще бъдат многократно по-добри.

* (Бележка на редакцията) Считаме, че тази статия на доц. Боряна Гагова е многопластов материал, съдържащ послания и поводи за размисъл и под повърхността на основния текст. Както пее Брус Дикинсън в „The Arc of Space“, „Истината никога не е напълно ясна“ („The truth is never clear.”) Затова в крайна сметка, след едномесечен размисъл, решихме да го публикуваме.

Скъпи приятели и читатели на Мемория,
Ако нашият проект е полезен за вас и желаете да участвате като дарители, можете да ни подкрепите чрез PayPal или по БАНКОВ ПЪТ.

Станете наши приятели във ФЕЙСБУК





Още от автора: Боряна Гагова

Боряна Гагова

Доц. д-р Боряна Гагова е дългогодишен преподавател по Административно право и Държавно управление на икономиката в Юридическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски”. Изследователските й интереси са насочени към взаимодействията между икономика, право и управление, геополитика и системософия на управлението, като базова методология за обществените науки в бъдеще.

  1. обективен казва:

    Тепърва ще заплащаме за геноцида над българската наука и учени. Науката е от стратегическо значение за икономиката и политиката на всяка държава. Радвам се, че има хора като авторката, които открито го казват и назовават причините. Поздравления за смелостта, с която е написана статията, против всеобщо повтаряните клишета.

  2. Искрен Коцев казва:

    Поздравления за задълбочения анализ, самочувствието и конкретните предложения!

  3. Пламен Захариев казва:

    Мисля,че фейсбук не е място за такава дискусия, или поне не общодостъпни страници. Бих желал да видя всички изобретения, идеи, както и проблемите, които ги съпътствуват на едно място. Също един ясен критерий за наука и псевдонаука, да не говорим само за приложната, производствена наука, а и за перспективни направления, защото точно там се романтиката и магията на вдъхновението. Който не е склонен да пожертва хляба никога няма стигне до розите. Трябва да се работи не за днешния или утрешния ден, а за догодина. Но, разбира се, няма да забравим настоящето, просто най-интересните неща все още не са открити…

  4. Tsenko казва:

    Bravo! Bravo!Pomislih otnachalo,che avtorkata e fizik,matematik.Tochna I logichna .Vsichko neobhodimo e kazano po nai-pravilnia I neobhodim nachin.Ne partii triabva da upravliavat sveta,a nai-umnite,moralnite,otgovornite hora . Ne e neobhodimo da ima bogati hora,da polzvat poveche otkolkoto Im e neobhodimo.Tova e vredno I za tiah, I za ostanalite.Da se svurje naukata za informatsiata ot energiata na materialnia sviat s naukata za informatsiata ot energiata na duhovnia sviat ,zashtoto te sa svurzani .Vseki chovek se rajda s niakakuv talant I neobhodimosti za jivot, I triabva da se suzdadat uslovia vseki da razvie svoia talant,za da se izpolzvat tezi dadenosti za zadovoliavane na neobhodimostite za normalen jivot na vsichki.Segashniat nachin na jivot e negramoten,greshen,nemoralen,bezotgovoren,anti choveshki.Ne biva da produljava taka,opasno e za vsichko I vsichki.Ima informatsionna vruska mejdu zemni I izvunzemni,no podgotveni li sme za takuv kontakt,zashtoto da razberesh niakoi,ti triabva da si na negovoto intelektualno nivo.Ot takuv kontakt se kazva,che horata na Zemiata sa dushi ,izprateni ot razlichni planeti ot nashata Slucheva Sistema I tezi planeti imat grija za svoite dushi, tuk na Zemiata.Te tursiat kontakti ,za da pomagat,no ne vseki e sposoben da vleze v rezonans s tiah I da gi razbere.Tam ,na tehnite planeti niamat pari,no jiveiat bogato,znachi tova e vuzmojno I tuk,no ne se raboti v tazi nasoka.Choveshkoto suznanie e obsebeno ot materialnata strana na jivota,a ne ot duhovnata,koiato vkluchva I materialnata.Povecheto otkritia sa izprateni Cvishe,no malko hora sa gi razbrali.I kato sa gi razbrali,triabva da se izpolzvat samo za polezni neshta,a ne za vredni,kakto e do sega.Nas ni nabludavat energetichno,kakvo mislim I kakvi gi vurshim I ne triabva da jiveem kato nenakazuemi,zashtoto sme.

  5. Без име :-) казва:

    Само да допълня коментара на „aстрофизика“.

    Г-н астрофизик, мога ли да ви попитам как „спектрално“ анализирате резултатите от радиотелескопа, след като ние имаме проблеми с „константата“ на скороста на светлината ;-)?

    https://www.youtube.com/watch?v=JKHUaNAxsTg

  6. Без име :-) казва:

    Т.е. „учените“ морфично-резонансно са придобили „научни“ навици. Т.е. аксиомите на техния „научен“ дял са се превърнали в Догма, по подобие на организираната Религия :-).

    Така, че битката на Религията и Науката просто е битка на различни доктрини за това кое как е :-).

    https://www.youtube.com/watch?v=2vaSY1aN0qg

  7. Без име :-) казва:

    Алфред го нарича ЕксоПолитика.

    https://www.youtube.com/watch?v=DZCw_ubsh7g

    П.П. Доста хора вече не виждат много смисъл да „споделят“ вкаменили се религиозно/научни доктрини, които носят изгода само на ядрото на одържавената доктрина.

  8. Без име :-) казва:

    Stephen Vincent Strange: Teach me.

    The Ancient One: You’re a man looking at the world through a keyhole. You’ve spent your life trying to widen it. Your work saved the lives of thousands. What if I told you that reality is one of many?

    https://www.youtube.com/watch?v=cPKq7JuQDvg

  9. Без име :-) казва:

    https://www.youtube.com/watch?v=hBl0cwyn5GY

    Прав е ЦРУ а и подобните им не мож ги впечатли с евтини фокуси :-).

  10. Кристиян казва:

    Статията, отговаря на фактите, Но! в ерата на глобализацията, границите са отворени, никого не можеш да задържиш в родината му, ако самият той не иска това. За да може тези млади хора да бъдат мотивирани да останат в България, условията и заплащането, трябва да бъдат или по-високи или на същото равнище на каквото са в развитите западни държави, или казано с езика на пазарната икономика-конкурентна способност на българската икономика и образователна система!

  11. Без име :-) казва:

    Науката още не е отговорила смислено на въпроса що е то съзнание, има ли го и ако да къде се намира то?
    Например „материлалистичната“ наука говори за полева форма на „материята“ :-))). Да не говорим за екстрасензорни способности като телепатия, прогнозиране(ясновидство) и т.н. които са обявени за бабини-деветини.

    Не дай си боже, да оспориш аксиомите, пример Лобачевски ;-), тогава цялата „научна“ общност, за да си запази хляба, се нахвърля върху теб :-))). И обикновено минава поколение или две преди да ти признаят напредъка. Науката е не по-малко консервативна от Църквата. Което понякога може да е и за добро, ама кой да ти каже, като те са „авторитетите“ :-)?

    Ей ви още примерче във връзка с горните които съм дал.

    The key observation in these studies is that human physiology appears to be able to distinguish between unpredictable dichotomous future stimuli, such as emotional vs. neutral images or sound vs. silence. This phenomenon has been called presentiment (as in “feeling the future”). In this paper we call it predictive anticipatory activity (PAA). The phenomenon is “predictive” because it can distinguish between upcoming stimuli; it is “anticipatory” because the physiological changes occur before a future event; and it is an “activity” because it involves changes in the cardiopulmonary, skin, and/or nervous systems.

    http://journal.frontiersin.org/article/10.3389/fnhum.2014.00146/full

  12. Без име :-) казва:

    Д-р Стрейндж(филма) повдига въпроса за трактата на граф Калиостро ;-))).

    https://www.youtube.com/watch?v=-y5MFbDcDA8

  13. Без име :-) казва:

    Е ако не пусна малко от „конспираторите“ не съм себе си ;-))).

    https://www.youtube.com/watch?v=9eeLBCr_Btw

  14. Енчев казва:

    Западната G€Y-рабийска масонщина и не само те, но и всичките им ЧУЖДОПОКЛОНЦИ като НЕО НАЦИСТА МИТОВ и чифутката МИГЛЕНА,
    трябва да РАЗБЕРАТ и ЗАПОМНЯТ че;
    По времето на БАНКстер-изацията в Родината на ДЯКОНА, БОТЕВА и ВАПЦАРОВА,
    Превърнахме школата си във съмнителни ТЪРГАШКИ-ФИРМИ и тикнахме децата си кат инструмент за ПЕЧАЛБА В ТЯХ, зашлевени с дух-расистското прозвище-„ИНДИГО“.
    Някой се провиква кат в пустиня;
    „ЕЙ РОДИТЕЛИ ЗАХВАЩАЙТЕ СЕ ДА СИ Възпитно-ОБРАЗОВАТЕ ДЕЦАТА“!
    Добре, но как когато Ш€НГ€Н-родителите сме без „РОДИТЕЛСКО-ТЕЗКЕРЕ“.
    Т.е., нацвъкали сме поколение което сами незнаем как и на какво да го възпитаме, а камоли и образоваме.
    Т.е., липсва ни родителско-образование, подход към децата и ПЕДАГОГИКА.
    ДОПЪЛНЕНО ВСИЧКО ТОВА И С ЛИПСАТА НА държавни УЧИЛИЩА, а не търгашски-култ-фирми отчитащи печалба от бизнеса с псевдо-КУЛТУРАТА ни.
    От какво може да се вдъхнови младежта сега, питат стъкмистиките?
    Че от какво може, когато чувствата за ЖЕНСТВЕНОСТ у момичетата и чувството на МЪЖЕСТВЕНОСТ у момчетата са убити из основи, заради пошлите про-американски и западни МУЛТИКИ, порнография, наркомания, разврат, алкохолизъм, филми за насилия, убийства и екстремизъм.
    Основните новини са станали криминални статистични отчети.
    Няма я вече НАРОДНАТА МИЛИЦИЯ с МИЛИте-ЛИЦА от където произлиза и името и КОЯТО НИ ПАЗЕШЕ, а се е превърнала в полицейска, палко-побойническа РОБОКОП-БАНДА, по численост и въоръжение превишаваща изчезналата ни редовна армия и порочее, всичко това превърнато в една УЛИЧНА КИЧ-култура на пиярс-ЗАКАЧАЛКИ от дрюлики, болтове, дрипи и гайки, провесени по всички части на тела от жив ТаТу-НАТЮРМОРТ.
    ЗАЩО УЧ€БНИЦИТЕ И Т€ТРАДКИТЕ В РОДИНАТА НА ДЯКОНА СА С Р€КЛАМНИ КОРИЦИ НА ЧАЛГО-ГРАЧКИ, ТВ-ИДОЛЧ€ТА и снимки на самотрапосали се КУЛТ-безЛИЧНОСТИ от парла-м€нт€то?
    ЗАЩОТО ШКОЛАТА СА ПРЕВЪРНАТИ В СЪМНИТЕЛНИ ТЪРГАШСКИ ФИРМИ, А ДЕЦАТА КАТО ИНСТРУМЕНТИ ЗА П€ЧАЛБА В ТЯХ, диференцирани с ДУХ-расисткото ПРОЗВИЩ€- “индиго”.
    ФАВОРИТИЗИРАЩИ КУЛТА КЪМ ЛИЧНОСТТА, Борисов и Плевнелиев се САМОТРАПОСАХА в учебниците по история в Родината на ДЯКОНА
    Уважаеми Сънародници-БЪЛГАРИ, хора на 21-ви Век,
    ДОКОГА ЩЕ ГЛЕДАМЕ КАК Училища и УНИВЕРСИТЕТИ РУШАТ ОБРАЗОВАНИЕТО,
    ЛЕКАРИ РУШАТ МЕДИЦИНАТА и ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО,
    ЮРИСТИ РУШАТ ПРАВОСЪДИЕТО,
    ЦЪРКВАТА РУШИ ПРАВОСЛАВИЕТО,
    А ПРАВИТЕЛСТВО И ПАРЛАМЕНТ РУШАТ ИСТИНАСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ В РОДИНАТА НА ДЯКОНА?
    ДОКОГА?
    За каква съдебна реформа бръщолевят, когато сме Държава ОТКУПКО-ТЪРГУВАЩА “конституционно” СЪС ЗАКОНИТЕ СИ!?
    Където ПРЕСТЪПНИКА-ОТКУПЕН е на свобода, а СЪДЯТА ЛЕЖИ В ЗАТВОРА.
    Но откупен € само финансово-Н€-ЗАТРУДН€НИЯ рецидивист, а този без пари, лежи възмездието си кат поп!
    Какво води тази ОТКУП-ПРОДАЖНА, “конституционна” ТЪРГОВИЯ със законите ни?
    Води до потдръжка на престъпността и КЛАСОВО РАЗСЛО€НИ€ сред Обществото!
    И таз ОТКУПко-Търгашска, “конституционна” анархия със закона, наричат „д€мокрация“.
    Къде има въобще ИСТИНСКА-„Демокрация“ в света?
    Българският език е доста богат и ценен ако се ползва правилно и точно!
    С уважение:
    Енчев

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни